автор: pastirka

Седя до тишината си. Разбирам,
че тя се умори да бъде чута.
Сърцето ми разплакано разбрида,
подскачат с тъжен звън у мен капчуци.

Но пак е тихо. Само аз ги чувам.
Безмълвно тишината ги поглъща.
Защо тъга и през деня сънувам?
Зазидах ли се в чувствената къща?

28.05.2025 г.