автор: Milanov

Не искам мигът ни да свършва.
Слънца сме над новия ден.
От тебе страха ще избърша
и пак ще се гушнеш при мен.

Очите ти гледам красиви.
Как нежно говорят ми те...
В безкрая сме още щастливи -
за мен се превърна в дете!

И здрачът се чувствен прокрадва.
Любовните думи шептим.
Душата на обич се радва -
до края така ще летим!