автор: pastirka

Падат въпросите в грешната кал
и не откриват Човеци.
Зная, че Господ от кал ни създал,
но ни отказал вечност.

Всеки се смята за умен и чист,
сигурен до невъзможност,
а се превръща в лъжлив егоист.
С лактите брат си пробожда.

В празните и наскучали се дни
кой ще надгражда съдбата?
Гледаш ли, чакаш ли ти отстрани,
как ще вървят колелата?

Щом си избрал да живееш в мъгла,
слънцето ли е лъжовно?
Вярваш ли ти, че за всички тегла,
другите са ти виновни?

Малко ли беше градивната кал,
изборът твой ли е грешен?
Може би някой ден ще си узнал
че и на Бога си смешен.

И не желае от теб да е пак
разочарован. Очаква
пресътворен да си. ... Жабите с квак
в глухата кал се оплакват.