автор: ZAGORA

Аз съм убиец.Отнех живот
в разцъфнал май,под райски небосвод.
Нс ме смути невинноста на жертвата.
Трогателната нежност на духа,
преливаща във органичната й същност.
Избрах часа,
във който нощни птици
се прибират за покой
след бурни страсти,
и след вопли за любов
като порой.
Когато изгрялата звезда отново пие
среднощните сълзи на дървесата.
Земята е усмихната и млада,
а светлина препуска в кавалкада.
Аз съм убиец и отнех живот.
Не се опитвам
жертвата да скрия.
Грехът не мога да умия.
Дори и опростен
,ще бъда изгубила невинността си, със белега на опрощението
грешница.
Убиец съм.Но жертвата е тъй прекрасна
дори във вечния си сън.
Още оттеква оня звън
на хладното оръжие,с което я сразих.
Като Пилат ръцете си умих.
Напълних ваза със вода
и цветето във нея потопих.
Нали съм тая дето го убих.
Аз съм убиеца на тоя цвят прекрасен.
О,Боже, нека да бъда
последният убиец на цветя в света.
Нека да бъде вечна красота...