автор: idan1

Глътка след глътка
отпиваш благодат,
от лозата налят,
в чашата аромат.
Лозата под която,
видял си света,
на слънцето топлината,
хладината на снега.
Лайнер презокеански,
полет космически,
нови полета,
нови гори,
нови ветрове дори.
Хора различни,
приятели добри,
възход и падение,
любими жени.
Светът те прегръща,
пътуваш на воля,
надхитряш и дявола...
Невидим огън в тебе гори,
огън в жилите налят,
от лозата, онази под която...
Никога, тоз огън не гасне,
неминуемо връща те там,
откъдето години преди..