автор: ina_krein

Обичам те, когато си далеч,
за да жадувам хладния ти полъх;
в душата да запаля свещ,
в любовната ни църква да се моля.

Обичам те, когато си до мен
и галено с косите ми играеш;
В спомена, от смях роден,
грееш като слънчев залез.

Обичам те, когато заминаваш,
макар в душата ми поройно да вали.
Няма да си Вятъра, ако останеш.
А от това бездънно ще боли.

©Илияна Каракочева (Ина Крейн)