автор: osi4kata

Лятото внезапно ме напусна
и забрави очилата си в антрето,
заедно с капела, гел за устни
и рапан със запис от морето.
Нито ред на тръгване не драсна,
няма "сбогом", няма "съжалявам".
Изостави ме, съвсем е ясно,
лято повече не заслужавам.
Седнах тъжно-тъжно под асмата
и нахлупих сламена капела,
сложих си за слънце очилата
и наквасих устните си с гела.
Есента се смее на почивки,
през почивките вали безбожно,
с дъжд задраска всички летни истини
и написа
ЛЯТОТО НЕ Е ВЪЗМОЖНО!