автор: pastirka

Защо ли светът на побъркан от ярост прилича
и сее не жито, а смърт, без да трепне окото?
Кръвта като лавата пари и грешна се стича,
а в нея загива, от Тебе посято, доброто?

Сънувам лицата на майките в черни забрадки,
които не знаят къде е на чедото гроба.
В съня ме разстрелва синкопът сърдечен и кратък
и питам уплашена кой ли ни кърми със злоба?

Нали си ни учил да бъдем човеколюбиви?
За грешните хора живот-изкупление даде.
Нагледах се вече мъжете как братя убиват.
Земята се гърчи, задавена в сълзи и страда.

Дочух Сатаната доволен как гръмко се киска,
превърнал душите в огньове, по-страшни от Пъкъл.
Аз в плен на чудовищен сън да съм, Боже, поисках,
но помня сърцето, че спъна се в земната мъка.

Пред теб коленича и нека по Божата воля
и Твое подобие всички отново да станем!
През сълзи ръцете си сплела, горещо се моля
човеците смърт да не сеят и кървави рани!