автор: idan1

ТЯ - /усмихва се загадъчно/ Хайде нощ къде си.
ТОЙ – По актуални събития,
вземам отношения, те са живи,
за жалост най-често не са красиви.
ТЯ – И така сядаш, молива вадиш и... /сбърчва носле/
ТОЙ- /едва забележимо намигва/
Не мила, с нагласа да пиша, не сядам,
даже изобщо не сядам.
Животът у мене диша сега,
или изскача спомен жив.
Дума една, чувство или жест,
миг красив или чаровна случайност,
ражда се лиричен текст
или превръщат се в акростих...
ТЯ - /с широко отворени очи/
Звучи, лесно... весело, на игра мирише.
ТОЙ- /с взор над морската шир/
Де да беше, понякога – ту от мъка се смея,
ту плача от радост.

/Следва/