ТЯ - Ами морето /усмихва се закачливо, поглежда морето/
ТОЙ- По плажове, улици. храмове, паркове, планини, насън и на яве.
ТЯ - Нима, навсякъде стихове виждаш / играе си с лъжичката/
ТОЙ- /взема ръката и’/ Миличка, виж ... заглавия няма да посочвам. При прочита, това личи.
Романтиката аз обичам, красотата навред откривам / целува и’ ръка/
ТЯ - /лека руменина по бузките и’ личи/ Та светът не е само красота.
ТОЙ- Ето сега се сещам как едно пътуване, с нощен влак. Роди то стих и пътуване на един дъх,
не е публикувано, но ... ако проявиш интерес,
ще ти прочета го нощес.
/Следва/