автор: pastirka

Сноши пак морето аз сънувах.
Първи юни вече наближава.
Смело във съня си с кака плувах
и гмуркач да стана заслужавам.
Беше само сън, о да, така е,
но ни чака в Китен каравана.
Месец цял ще бъдем там! Това е
приказка семейна и желана.
Мама и сестра ми – много бели –
с часове на слънце тен добиват.
Черни да са искат. Но не е ли
губене на време? Между рифове
татко обещал е с мен да слиза,
че голям след седмица ще бъда.
Миналото лято се изниза
със забрана. Беше ми присъда!
Казваше ми: – Другата година
с тебе ще се гмуркам, мили сине!
Мислех си – далече е! Но мина.
И да видя пак морето синьо
толкова горещо аз желая,
че на лятото писмо написах:
Чакам те! О, идвай най-накрая! –
тъй завърших го. И се подписах.
С мидичките и със мокър пясък
малките деца дворци да правят.
От скалите, като татко, с плясък
сред вълни ще скачам. Ще играя
с плуващите риби пъстроцветни
и подводни красоти ще снимам.
После аз във Фейса ще ги метна
и успех на фотограф ще имам!
Хайде, идвай, идвай бързо, лято,
знаеш колко много те обичам!
А пък след морето със децата
в селото на баба аз ще тичам!