автор: sofia_air

И не детето в нас допуска грешки.
То рядко се обърква и греши.
Пораслият във нас стърчи нелепо
и често търси длан да продължи.
Объркано се взира за посока
и често си измисля кръстопът.
Вървежа бърка с полет нависоко,
а после изненадите горчат...
Докоснеш ли с ръката си ръката,
наръсена със прах от тебешир,
ще видиш пътят не разбит и кратък,
а простичък безкрай, обгърнат в мир.