автор: Oldman

Във морето на живота
лесно се ловят шарани.
(То в морето, к’ви шарани?!
Абе, кой каквото хване)!

Чул го бе и дядо Ставри.
И той въдицата хвърли
и зачака със серкмето.
- Щом се хванело парчето,
бързичко ще го измъкне!

Сложи стръв за златна рибка
а във дъртата му пипка
една мисъл се въртеше:
- Има толкова мадами,
някоя все ще се хване.
И наистина се хвана!

Една трътлеста мадама,
взе, че въдицата клъвна.
Дядо Ставри си е пъргав!
На тез дъртите години,
много бързо я придърпа.
Бе му вързана във кърпа!...

По нататък, да призная,
какво стана, к’ъв е края,
дядо Ставри сам си знае.
Но дочух, че болест хванал.
Срамна болест ли прихванал,
или пък обикновена?
- Туй е тайна съкровена.
Не е с мене споделена.

Не знам, каква болест хвана!
Само чух, че баба Стана,
дъртата на дядо Ставри,
не го пуска под юргана.
Пустият му дядо Ставри,
на тез дъртите години
за резил пред всички стана
и му викаха „Шарана“!...

12.05.2025 г.

(Няма нищо общо с героя на Хемингуей)!