автор: pastirka

Провокирано от "Излишно писмо" на Жени Иванова

Учудвам се и настойчиво търся
причината това писмо да пишеш
до този, стъпкал теб с обувки мръсни,
отнел ти право изгрев нов да видиш.

Блатистата виновност на човека,
размътила кръвта му със злината
избистря ли греховната пътека,
ако прегърне прошката душата?

Ще можеш ли ти, сили умножила
по две, по двеста, даже по хиляда,
като пчела доброто нароила
кръвта му да пречистиш, тъй че – млада –

отново слънце в него да засява,
със вяра изкласилите небета?
Мълчанието тежко се сгъстява
и с камък ме замерват страшни „Не!“-та

май 2025 г.