автор: ToZero

За какво си мечтаят хората? Разбира се – за Рая. Те казват: “Раят е райско кътче. Живот да си живееш там!” А питат ли ме на мен какво ми е, като от вечни времена раста в Рая?
Омръзна ми Рая. Омръзна ми славата. Омръзна ми.
Аз съм най-известното дърво на света. За мен пише дори в най-четената книга – Книгата на доброто и злото. Там ме наричат Дървото на познанието на добро и зло.
Никой обаче не се замисля каква огромна отговорност е да наричат така едно дърво. Аз трябва да знам всичко и да казвам “това е добро; онова е лошо”, а това е огромна тежест дори за едно дърво. Замисляли ли сте се дали изобщо е по силите на едно просто дърво, по всяко време да знае всичко за всичко? И все пак вярвате в това.
Измина много време откакто Ева откъсна от моите плодове и трябваше тя и Адам да бъдат изгонени оттук. Оттогава настана скука. Никой не си почива под сянката на моите клони и не гледа замечтано към сочните ми плодове, никой не се крие зад стъблото ми и не се катери по него, никой не си прави гердан от листата ми. Оттогава дори змията отиде сред хората – тук няма кого да съблазнява.
Само Райските птици понякога ме навестяват. Не мислете обаче, че те идват да ме попитат как съм или да ми разкажат какво се случва по света. Те идват заради плодовете ми. Оглеждат ги внимателно и като преценят, че са достатъчно гладки и зрели ги късат с човките си и ги отнасят. Те дори са прекалено взискателни. Искат плодовете да са с размер човка и половина, другите не отговаряли на стандартите и на учебните програми на Европейския съюз. Нестандартни, ама че измислица – като че не са всички плодове дадени ни от Бога. По-големите плодове пък заминавали за Америка, където всичко било голямо и могъщо. Малките, особено ако са проядени от червеи, така си и остават на дървото. Никоя от птиците не се сеща, че точно това са плодовете за гениите. В тях знанията са проядени от червеи и напълно преплетени, а единствено от такива може да се роди гениалната идея. На кой ли му е нужно това? Хората искат само стандартни, добре подредени и класифицирани знания, които да отговарят на науките им.
Преди време, когато змията беше още тук, я чух да казва на няколко ангели, че в Рая имало и друго дърво – Дървото на незнанието. За него не се говорело на глас, но по неведоми пътища някои хора научавали за него и търсели неговите плодове. Когато изяждали плод от това дърво, хората забравяли всичко, което са учили в училище и знаели само това, което сами са изживели. Тези хора, притежаващи собствено мнение, ставали опасни за обществото и затова то им пречело да научат за това дърво. Дали пък змията не била изгонена от Рая точно заради тези приказки?
На практика в Рая сега останаха само ангели. Е, идвали са и други хора освен Адам и Ева, но те са малцина.
Преди време тук живял един човек, някои казват, че бил принц. Може би затова му било позволено младостта му да премине сред красотите на Рая в радост и безгрижие. За съжаление при мен не е идвал, не съм си приказвал с него, може би защото малко съм си цапнат в устата и понякога казвам истината.
Този принц живеел така докато навършил пълнолетие. Тогава поискал да види Земята и хората на нея, и нали е принц, това му било разрешено. Но тогава той видял и старостта, болестта, смъртта и решил повече да не се връща в Рая, останал да помага на хората да почувстват Рая и на Земята.
Ангелите са войската на Бог. Затова те са свикнали само да се подчиняват на команди. Ходят вечно усмихнати и съгласни с всичко, но с тях не може да се проведе дори прост разговор, така ще си и умра без да се наприказвам. А когато умра, кой ще казва кое е добро и кое лошо?
Ех, каква е скука тук, какво ти райско кътче…

Други произведения от този цикъл

"На плажа"
https://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=66273&mode=&order=0&thold=0

"На Витоша"
https://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=204971