автор: idan1

Преди повече от седем хиляди лета...
Божествена Премъдрост,
край извор минерален,
от Витоша - Люлин -
Стара планина оградено,
селище родила.
Студени зими, лета топли,
есени красиви, пролети теменужени...
тъй растял градът.
Траки, римляни, сега българи,
градили и сега градим,
градът в равното поле,
от планините защитен.
Сердика - Улпия Сердика,
Средец - София,
всяко племе отпечатък оставило
и свое име на града дало.
Името на раннохристиянския храм,
"Света София"- Божия Премъдрост,
градът за свое обявил.
Преди 12 века, "Крум Страшний" -
българският кан,
ръка протегнал,
в пределите на България го включил.
Цяла гора манастири
край града никнали,
вярата съхранили,
хората горди живяли.
История, история...
древна и настояща,
векове, и мрачни,
и слънчеви се редували.
И днес столицата ни,
на девиза си
"Расте, но не старее" е вярна,
средище - икономическо, културно,
стадиони, банки, театри,
университети, катедрали,
преживява дни трудни.
Минералният извор в центъра
и много други в околността ги има,
и планините, помнещи
превратностите на живота,
и духът български се пази.
Времето руши, времето гради,
в кое време ще се окажем ние...