автор: osi4kata

посвещавам на Живота


Животът пише пламенна поезия върху платното на нощта,
под восъчните ѝ съзвездия, потропва конят на смъртта,
от орбитите на очите му проглеждат ад и светъл рай,
той носи на гърба си скитник, обречен на зловещ безкрай.
Животът диша с пълна пара и пише с кръв и светлина,
проблясва нечия цигара в поезията сред нощта,
отеква смях, бълбука вино, навярно ражда се любов,
и още потъмнява синьото на поетичния покров,
с нащърбената си усмивка се вясва бледата луна,
смъртта пришпорва кон на изток, очаква края на света,
но краят вечно се отлага, животът е непобедим,
пише поезия с наслада ту с кръв, ту с огън или с дим.
Ще съмне скоро и отгоре ще грейне луциферски плам,
прегръдка топла ще разтвори езическият земен храм,
побрал света на боговете в един единствен земен бог,
в молитва сбирам си ръцете и раждам се след сън дълбок.