автор: LATINKA-ZLATNA

Повествователна (наративна) поетика

Автор: Зоран Якимоски

Завъртяните думи навътре
като обърната кожа
дълбаят и дялкат в мене
непознати форми
на онзи кипърски бряг на Средиземното море
където от морската пяна е родена Афродита
най-чистата мисъл нося
непорочна като неосквернена жена
с толкова абстрактни лица
неуловима и за Салвадор Дали
а ти какво от себе си
сега показваш?
в коя сълза трепериш малодушно?
в нощта твоите измръзнали нозе
копнеят за моята топлина
всъщност това е онзи мирис на велестовските нощи
които имат остротата на планинския въздух
и сънливите стада
но в тебе има достатъчно каприз
за да изфилтрираш всичко това
така че един неистов поет
между бедрата ти приличащи на двата иманентни крака
на Халкидики
да може само да мечтае и да слуша вълните
на единственото море
което наричахме наше
(може би това е твоята тайнствена връзка с Македония)
Така и бременните жени
и малките кученца от рода кокер шпаньол
и зрелите смокини увиснали над главите ни
само потвърждават твоята
(Но и моята) преданост

(Калитея, септември, 2015)


НАРАТИВНА ПОЕТИКА

Автор: Зоран Якимоски

зборовите свртени навнатре
како превртена кожа
длабат и делкаат во мене
непознати форми
на оној кипарски брег во средоземното море
каде од пената морска афродита се роди
најчистата мисла ја водам
непорочна како неосквернавена жена
со толку апстрактна лика
несфатлива и за салвадор дали
а ти во кое јаство
ми се прикажуваш сега?
во која солза трепериш омалодушено?
са ноќ твоите измрзнати нозе
копнеат по мојата топлина –
всушност тоа е оној мирис на велестовските ноќи
што има острина на планински воздух
и заспано стадо
но во тебе има доволно каприц
за да го исфилтрира сето тоа
така што еден полуден поет
меѓу бедрата твои налик на двата иманентни крака
на халкидик
може само да сонува и да ги слуша брановите
на единственото море
што го нарекувавме наше
(можеби тоа е твојата таинствена врска со македонија)
потаму: и бремените жени
и малите кученца од родот кокер шпаниел
и зрелите смокви виснати над главите
само ја потврдуваат твојата
(но и мојата) предаденост

(калитеа, септември, 2015)

Б.а. Стихотворението е поместено в двуезичния ми преводен "Алманах на съвременна македонска поезия" от македонски на български език, (2016).

Думи за автора:

ЗОРАН ЯКИМОСКИ

Зоран Якимоски е роден на 1.11.1968 г. във Велестово (Охрид, Р. Македония). Завършил е Филологическия факултет в Скопие. Автор е на шест поетични книги: „Граматика на поривите”, „Съвършена тишина”, „Неизречената дума”, „Божествено море”, „Влажна месечина” и „Няма нищо недостижимо”. Негови стихове са преведени на десетки чужди езици, а самият автор превежда от български и хърватски на македонски език. Представен е в редица антологии, публикувани в Македония и чужбина. Носител е на множество награди, а освен поезия периодично публикува и критика. Член е на Дружеството на писателите на Македония.