автор: pastirka

Високо горе в гъстите гори
ечали манастирските камбани.
Света Гора наричали дори
това свещено място на Балкана.

Градът единствен кръстен на светец
в България е. Власий Севастѝйский –
епископ и лечител – със венец
на мъченик е. Почит той изисква.

От бризът черноморски залюлян,
блести сега ликът му сред звездите.
Тук слънцето е първи капитан,
лъчите му гнездо са на мечтите.

Подвил коляно като беловлас
старик, брегът във унес се препича.
Картина морска е това от Влас,
където щастие сърцата сричат.

Децата свои замъци строят
от мокър пясък с мидички сияйни.
А възрожденски къщи днес градят
по образец строители незнайни.

Животът в бърза яхта е качен,
върти кормило и си тананика.
Той станал е поет и пей рефрен,
а стиховете като извор бликат.

Градът привлича с блясък на алтън
и станал е съкровище крайбрежно.
Дори в съня си, от вълните звън,
щом чуеш – ще се върнеш неизбежно.



Стихотворението участва в първия национален конкурс
"Поетичен шепот на вълни и вяра в Свети Влас", организиран
от общината на морския град и читателски клуб "Влас чете".