Това, за което писах,
верно е, не споря.
Търсех Ладата в нощта
и сам си говорех.
Къде ли не обиколях,
ни следа от нея.
В локва даже се окалях.
Вървя и тъпея!
Пустата кола, накрая
взе, че се намери.
Та тя била под носа ми,
аз какво се дзверих!
До ключалка не опрях а
просто я назорих.
Тъй че предната врата
аз със шут отворих.
Бах ти тъпата кола,
с мене ще се бори!
Да знай, твърда съм глава
и въобще не споря.
Та ѝ викам: - Как можа
така да се скриеш!
Да те търся аз със свещ,
а ти да се криеш!
И след много кандърми,
тя взе, че запали,
но на тласъци върви.
Псувах кат’ хамалин.
Карам към дома си аз,
карам си и псувам.
И натискам пълна газ.
Отдалеч се чува.
Както по сценарий бе,
ей го, полицая!
Псувам. - Откъде се взе,
да ти се незнае!
Работата той си знай,
ама аз му викам:
- Да го духаш, полицай!
Къде ми се тикаш!
Той ухилено ми казва:
- Грешка, ти ще духаш!
Дрегер скапан ми показва.
Да му го начукам!
- И ще видим даже туй,
ний какво сме пили.
Няма вика туй-онуй,
и доволен цвили.
Дрегерът не издържà,
взе че се повреди.
Май ще трябва да платя,
че съм го повредил.
Щото този алкохол,
просто го изпържи.
Явно, внос бе от Китай,
затуй не издържа!
Онез, с дръпнати очи,
не знаят да пият.
Къде са видели те
нашенска ракия!
До тук всичко бе добре,
сякаш по сценарий.
Но играта загрубѐ,
по гащи ме свари!
Не бях и сънувал аз,
книжката да вземат,
и шофьорските права
с това да отнемат.
И че ще ме отведат
право в отрезвител.
Туй, че имал съм права,
никой не ме пита!
Снощи си мечтаех аз,
как ще спа с прасето.
В розов облак как лежим,
в сънища обзети.
С трясък моите мечти
в миг се провалиха.
Не случѝх на полицай!
Не ги озаптиха!...
05.05.2025 г.