автор: Oldman

Червено вино снощи пих,
след туй с ракия продължих.
Май доста се окепазих,
но мъката остана.

Тормози ме въпрос един:
- Предаде ли ме Ана?
- С кого продажно ме смени?
Да знае, ще я хвана!

Тъй леко няма да простя
на Ана таз измяна.
Виж, баджанаците търпя.
Мъжкар си аз останах!

Ще пийнем по ракия, две
и ще се разбереме.
И като истински мъже
ще рàботим на смени.

Така, проблема го реших,
но друг проблем остана:
- Къде паркирах таз кола
аз на глава пияна?!

Сега, като една муха
въртя се из площада
и търся своята кола –
Май беше стара Лада.

Кажи, живот ли е това:
- Та Лади, колко искаш!
Избирай си и се качи
в която си поискаш.

Тя, жълта беше май на цвят.
Туй смътно се досещам,
но знаем, стават чудеса.
Какво ли не съм срещал:

- Кола, като хамелеон,
ту синя, ту зелена,
цвета си лесно да мени:
оранжева, червена.

Но има версия една,
че съм сменил площада.
Съвсем нормално е това:
- Изчезват и площади.

Обаче, аз съм упорит.
Надеждата не гасне.
И все на някоя кола
ключа ми ще си пасне.

Площада ще обиколя,
и ако тук я няма,
аз и площада ще сменя.
Теее, мене ще ме мамят!

Във Ладата ще се кача,
със своите промили,
пък ако спре ме полицай,
очи ще правя мили.

И вярвам, той ще ми прости.
Поне така си мисля.
Аз знам, на мене ми върви.
(Това си го измислих).

Макар да карам на зиг-заг,
той, вярвам ще ме пусне.
Най-много някой друг стотак
за глоба да ми друсне.

В дома си ще се прибера,
пиян като мотика.
Дано пък моята жена
навън не ме изтика.

Но и това съм го решил:
- Ще легна при прасето.
Ще се прегърнем и така
ще спииим, докато светне!...

04.05.2025 г.