автор: shiderov

Реванш
Част първа.
Америка!?
Глави втора, трета и четвърта.
Внимание! Във втора глава има текст отделен в курсив. В този текст на чужд език се използват нецензурни думи и изрази. Целта е максимално достоверно да се предаде атмосферата на произходящите събития.
А-у-у, курсива не се копира! Съжалявам! При прегледа на текста забелязах.
Уважаеми читателю,
извинявам се за паузата. Просто аз работя физически за да издържам себе си и семейството си. Понякога съм много изморен и не ми се сяда да пиша. Имам и второ оправдание. Първоначално текста беше замислен под различен сюжет. Всъщност пиша по покана на едно руско издателство с което сътруднича, реално съм "роб на черния литературен интернет пазар". Опитвам се да изкарам някаква пара правейки това което ми харесва и ми се струва че мога. Получих покана да подготвя текст. Почти готов текста го предадох в издателството за мнение и оценка. Одобриха го по принцип но искат текста да е с руско съдържание, тоест съгласни са героя да е българин но събитията следва да стават в Русия. Отнема много време да адаптирам текста в съответствие с руската история а първоначалния замисъл беше първи кръстоносен поход. Имах за там сериозни исторически проучвания -заготовки.
Няма начин "който плаща той поръчва музиката"!
Читателю, искренно се надявам текста да ти хареса! Ще се радвам на мнения и отзиви. Даже и критични.
А пропо: в първа глава има изменения но те са козметични, читателя ще може да се запознае с изменения текст на първа глава, когато публикувам книгата в интернет. Плановете ми са за безплатно ползване на текста в интернет книга.
Приятни минути!

Глава втора.
Интерлюдия.
Събития, които се случват паралелно със събитията в които участва главния герой, но за тези събития главния герой не знае.

/събота 30.12.2024година, Руска Федерация, някъде в московска област/


На тридесети декември, събота в осем и тридесет сутринта в залата за наблюдение и контрол на наблюдателната вишка на изпитателния полигон на трета служба-НТС /Научно техническа служба/ на ФСБ на РФ /Федерална служба за безопасност на Руската Федерация/, въпреки че е неработен и предпразничен ден, и въпреки ранното утринно време се събраха около дванадесет човека. В интериора от компютри, монитори, екрани някак естествено беше разположен шведска маса със самовар над който се повдигаше лека пара, бутилки с водка, безаколкохолно, минерална вода, и разнообразни закуски и мезета. Въпреки че масата беше претупана никой от присъстващите не се пресрами да протегне ръка към натрупаните деликатеси които имаха примамващ да ги опитат вид и изпускаха апетитни аромати...
Присъстващите всъщност неформално се бяха разделили на групи; първата група от трима висши началници от трета служба на ФСБ, втора групичка от четирима представители на четвърта служба на ФСБ /Служба за икономическа безопасност/, конкретно човек от уплавление К /контрол над банково-кредитната система/, човек от седми отдел / надзор над митническите служби и борба с контрабандата/, човек от финансовия отдел и човек от ОАУ /организационно аналитично управление/ и третата група от девет човека непознати за началниците от ФСБ на РФ. Всички облечени в тъмни делови костюми със бели или сини ризи и вратовръзки и стояха тихо прави и никой не се опитваше да говори с който и да е...
Точно в девет без пет в залата влезе висок суховат мъж, също в делови костюм, поздрави със – „здравстуйте товарищи“ – самоуверено отвори бутилка водка с надпис „Finland“, наля си стакан сто грама, гаврътна го, взе с лъжица черен хайвер и замези, а после се хвана за микрофона на командния пулт и изкомандва в него – „начинаем!“
На командното табло светнаха пет лампички в червено и диспечерски глас обяви – „физическая готовност за старт, предстартва подготовка пет минути.“ С прозвучаването на тези думи в залата се усети нервно напрежение. Една след друга лампичките започнаха да изгасват, с изгасването на предпоследната се чу гласът на диктора да обявява „готовность к старту через три минути“ с края на думите му угасна последната червена лампа и светнаха три оранжева лампички, които угасваха една по една с изтичане на минута време. Преди да изгасне последната жълта лампа от високоговорителната уредба гласът на диктора отново обяви: – „через минута начинаетса старт, време перехода хроноагента двадцать секунд. Интервал двадцать секунд. Внимание старт! Первый поехал!“ Угасна и последната оранжева лампичка и веднага се включиха двадесет сини лампички и се чу противна звукова сигнализация „бжип-бжип“ с всяко „бжип“ угасваше по една синя лампа. След като угаснаха и двадесетте и противния звук престана, но отново се чу команда – „второй поехал!“ И отново се появиха двадесет светещи лампички и отново записка противен алармен сигнал. Когата алармата направи за четиринадесети път „бжик“ и четиринадесетата лампичка угасна, светлината от луминисцентната лампа осветяваща залата за наблюдение и контрол на наблюдателната вишка, мигна и угасна за секунда-две или повече. Всички сини лампички угаснаха, замигаха аварийно оранжеви-светлини и зави протяжно сирена сигнализирайки „тревога“. С няколко секунди забавяне високия суховат мъж грабна микрофона и разкъсвайки възела на вратовръзката и копчетата на яката на ризата закрещя в микрофона „малкия загиб“ на Петър І: – Мать вашу, ебать раз по девяти бабку в спину, деда в плешь, а вас, блядиные сны, сунуть жеребячий приап под спину и потихоньку вынимать, чтоб могли вы понимать, как ебать буду, вашу мать, что вы бляди гребаные натворили дежурный по апаратной немедля ко мне на доклад!
След минута -две врата на залата за контрол и наблдение шумно се отвори и вътре нахлу мъж в униформа на подполковник от ФСБ на РФ козирува и се изпъна в стойка „мирно“.
Докладывай пиздобол, твою мать налево, чего молчиш как истукан! Изрева зачервения от нерви суховат висок мъж.
Товарищ генерал лейтенант федеральны службы безопасности росийской федерации, екстренной проверке произшествия установлено,: Осуществилось две произшествия одновременно. Первое произшествие - сбой напрежение електричества в електропереносной системы Московской области, система не выдержала высокого напрежения, причины устанавливаютса. Второе произшествие - оператор апаратуры в состояние посталкогольного опиянения перепутал вводимые данный кооординаты направленого контура топо-хроно луча воздействие. Первой хроноагент прошел, возможно успешно. Второй к сожаление нет. Если и успешен первы хроно-топо перенос то хроноагент непонятно куда отправлен. При екстренной проверке ориентировочно квадрат находитса семсот километра восточнее Москвы а хронология соответствует вторая половина петнадцатого века. Второй хроноагент скорее мертв а если и живой с уверености можем сказать он безумен до состояние растение. Так что... Начинаем срочная проверка этих произшедствий, уточним координаты КВО /контур на вероятно отлонение/ причина произшествий и последици; первая прорабатываемая версия, саботаж иноагента - деятельност в полза чужих государств...
- Ты осознаеш что натворили вы ебучие, гребаные твари, это разстрелная статия – закрещя отново високия суховат мъж когото нарекоха генерал лейтенант задави се за момент, наля си отново водка, гъврътна я, изкашля се, замези с черен хайвер и отново продължи със задавен глас – „резултат по первого хроноагента каковой, хот реалны резултат эсть“?!
С треперщ от вълнение глас подполковника започна да докладва : -“ если введеные в програме цифры отразяющие хронотопо повязки к времени и местности соответствуют земленой цифровой координатной системе возможно был осуществлен контакт“...
В този момент запищя сигнал на мобилен телефон и генерал лейтенанта от ФСБ недоволно се обърна и отвори уста да закрещи на виновника който не си е изключил телефона, но остана с отворена уста и не произнесе нищо подчинявайки се на жеста и командния глас на виновника за това звуково произшествие. Този вдигнал една ръка в знак „стоп“ а в другата издаващия звуци телефон и изкомандва с глас нетърпящ възражение и неподчинение:
- Всем соблюдать молчание, на связи верховный главнокомандующий.
След тези думи мъжът за секунда огледа строго всички присътващи, които замряха в стойка „мирно“ и даже дишаха едва-едва и отвори телефона с думите:
– Здраве желая товарищ верховный главнокомандующий, с наступающим новогодным праздником вам, на связи спецополномоченой полковник службы охраны президента росийской федерации /СОПРФ/ Башаров Руслан.
От мобилния телефон се чу слаб но познат по цял свят глас. Гласът на президента на руската федерация Владимир Владимирович Путин.
- И вам не хворать Руслан Дмитриевич, и вам с наступающим, скажите пожалуйста как там у вас с проверкой!?
- В резултат санкционираванную вами незаметная проверка – зарапортува бодро полковник Башаров Руслан Дмитриевич – установлено что без санкции но в пределе своей компетенции отдел третий ФСБ реанимироваль признаны за безперспективны в свое время и закрит к конце восемдесятых проект„Немислимое быть“ комитета государственой безопасности /КГБ/. Для реанимации проекта привлечены сопутствуващие отделы ФСБ. В ходе реанимации проекта за три года изразходвано более чем двадцать милиарда доларов США. На сегоднешного дня проведен неудачный запуск хроно агентов. Только что оперативны дежурны докладовал первы хроноагент если ве успешно попал во времена и територии „великое княжество московское“, второй или превратилса в кровавая каша или в безмозглое существо – „растение“ по слова дежурного. Знакомясь с истории проекта вникнул в причины закрития проекта, цитирую по памети: „невозможност четкого контроля высокого напрежения електричества“. Существует и еще одна причина неудачного пуска ,,она новая но типично наша российская, это разхлябаност и безответственость командование высшего и среднего состава. Ответсвеные началники не проверили личны состав и оператор операционную систему в состояние посталкогольного опиянения ввел неправильны координатные данны и допустил ошибка, так что даже и если бы система выдержала, то опит был бы неуспешны, доклад окончен. – и полковника замълча...
След секунда-две или даже три от мобилния телефон се чу отново гласът на Путин.
– Какое будет ваше мнение по проекта, в смисле будущее?
– Не вижу смисла тратить денги в настоящее время. Историческое течение невозможно изменить. Проект можно продолжат в економном режима усовершенствовать с цели создание реверса и точечные операции другого типа а не перемены течение истории – незабавно и без замисляне отвърна полковника от ФСОПРФ.
– Ну чтож, коли так действуйте по вариант три как обсуждали три дня тому назад. Желаю вам удачи и еще раз с наступаюющим праздиником вам Руслан Дмитриевич, щастие вам и вашим родным и близким. До связи – отново се чу гласът на Путин.
След като телефона бибитна в знак за прекъсване на връзката в залата за секунда настана гробовна тишина, която беше нарушена от генерал лейтенанта от ФСБ.
– Если позволите товарищ полковник СОПРФ, хочу розпоредитса оперативному дежурному проверить исторические данны по контролной в спец компютере, может наш агент успешно перешол времевой бариер и возможно эсть сведения в исторической хронологии земли об этом...
- Не позволяю! Всех взят! -Тихо каза поковника и за секунда две в залата за наблюдение и контрол пролетя вихър. Когато вихърът свърши на земята обезоръжени и обезопасени, опаковани в белезници лежаха всички присъстващи непринадлежащи към девятката от СОПРФ а полковника Башаров произнасяше с методично равномерен и безчувствен глас.
– Все вы обвиняетесь в вредительство, нарушение финансовых разпоредб президентство росийской федерации и нанесения огромнейший ущерб государство. Ваша вина усугоблят того что все это вы сделали во время проведения специалной военной операции на Украине. Мы допускаем что в полза другим государтв и будем проверять этой версии. Для установления правдой, таварищ полковник Петров Александра к вам будет предприниматса воздействия четвертой степени, физическое насилие плюс псхитотропные медикаменты и психическое воздейсвие...
След като завърши полковника се обърна към генерал лейтенанта и му каза: - Если вы бы сделали себе одолжение прочитать причины ради которых закрили проект „Немыслимое быть“ и если вы бы обратились к грамотные в этой материи люди, если бы вы захотели санкции верховного, то непотратили бы безумно огромная маса денег. Даже если допустим условно, вы успешно послали человек впрошлое, то никогда вы не успеете узнать сдеал он там свое дело или не сделал. Причина для этого в набор информации о прошлого. Никогда не успеетса установить резултат был или не был. Лично к вам претензии что възможно вы знали че се двигаетес к тупике, но все равно вы это сделали а правдоподобное обяснение это только одно, личная користь...




Глава трета
Да оцелееш на инат!

/Неизвестно къде, неизвестно кога./


Изведнъж стана ярко светло, чак бяло, което проникна зад стиснатите ми клепачи. Отворих очи да видя какво е наоколо, светлината ме заслепи и веднага отново стиснах очи. После усетих – чувствам се „отлично“, нещо което ми е непознато отдавна! Задишах с пълни гърди приятен, свеж въздух, поемах през носа и гърдите, и едновременно се опитвах да се успокоя и да регулирам бесният ритъм на сърцето, което хлопаше барабанен сигнал „тревога“. Изпотих от притеснение. Коня спря!? Усетих че разкрачи крака и протегна надолу шия, досетих се; започна да пасе. Той е спокоен, значи не усеща наличие на хищници и хора, конете са по-силни в тези усещания от кучетата. След дълги години занимания пентатлон с коне им се доверявам а и интуицията ми не говори нищо за опасност... Отворих очи и веднага пак ги затворих. Наоколо дървета и храсти и леко движение на въздуха носи аромат на хвойна, треви, смърч и прах който лепне по течащата по лицето ми пот и се стича надолу като криволичещи кални ручейчета...
Отворих очи и се огледах: Намирам се на обрасла с храсти поляна, наоколо борова гора, има брези, ели и някакви тополови дървета, като че ли има и река. Надолу по склона, през дърветата се виждат върба, ракита, и тръстика с папур. Всичко е свежо зелено, небето е синьо и ясно, слънчето грее и ми е горещо в тези дрехи. Навярно на слънце е около двадесет и пет- тридесет градуса...
Непонятно, успешен ли е хроно и топо преноса!? Излекувах ли се?! Здрав ли съм?! Къде попаднах? Америка!? Жегата се промъква през дрехите а и съм съм облечен топло, тръгвах през зима та сега се потя обилно и потта тече надолу по тялото, и краката ми, и се стича в руските кожени ботуши в стил ІХХ век...
Чувствам се отлично, за първи път от много време насам съм гладен, ужасно гладен и жаден, и много ми се иска да излея лейката. Отворих очи и с премрежени мигли се свлякох от седлото. Треперещ от слабост, все пак повече от половин година болест и загуба на 30% от телесното тегло, даже не зная как се справих. Но смъкнах плетените вълнени ръкавици, със слабите си пръсти разкопчах колана, двураменен портупей с сабя, в ножни. После разкопчавах балтона, всъщност тъмно син шинел – реглан с наметка, дизайн от времето на Александър І, после копчетата на панталона но не на срамното място а отстрани по две копчета от двете страни на хълбоците, след това копчетата държащи тирантите с които се поддържа панталона от дебел вълнен плат. С вдървени си пръсти хванах „набора“ си, едва го намерих под дебелите, памучно-ленени, долни гащи с дълги крачоли и ленените, нателни шорти и на-ай-сетне пуснах на воля излишната вода. „Фу-у за малко да не устискам и позорно да се подмокря“! Без да си измия ръцете, закретах към товарният кон пасящ зад ездовия. С немощните си ръце някак си успях да развържа придържащите въжетата и имуществото дадено ми от руските „контраразведки“ падна на земята. За мой късмет без да се строшат и без да ударят, и да изплашат коня. Знам къде – в кой съндък, какво има – под стимулатори съм научен. Отворих и първото ми дело беше да отворя медицинския пакет и да сдъвча таблетка первитин. Интересна анекдотична история четох за „ефективноста“ на первитина, но друг път ще си я спомням. Не мина минута-две и стимулатора даде сила, така че извадих железни „букаи“ – спънки от съндъка и с тях спънах конете. Освободих ги от амуниция и спънати ги оставих на воля, така се самонахранват пасейки, и не могат да избягат, даже ако се появи опасност, и се изплашат. Пасат и необръщат внимание на сеното в мрежестите вързопи, все пак тревата около храстите макар свежа а под северната сенчеста част на храстите е съвсем свежо-зелена...
Пие ми се вода, „гладен съм мамка му стара, червата ми свирят от глад“ а хазяйката я няма да изпържи кюфтета“ и само си спомням тяхната „смрад“. Реших „ гладен съм и трябва да ям“! В единият сандък има припаси. В зрението ми се натиква тенекиена консерва с марка „Underwood from Boston“, на етикета пише консервиран варен фасул със говеждо месо. Това е каквото трябва, както доктор да го е предписал, белтъчини от растителен и от животински произход плюс мазнини, Но първо горещ бульон. Толкова отдавна не съм се хранил нормално, специално съм инструктиран за храненето. Вадя друга консерва „Underwood from Boston“ но с надпис „concentrated chicken broth - heat before use“. Изваждам спиртна лампа с фитил, почти като лабораторна с тази разлика че е бронзова, вадя чакмак, не успели в института на ФСБ да пресъздадат кибрита от тези времена. Огън се хвана чак от дванадесетия път а е специален селитриран памук, причината явно не е в памука а е в оператора на устройството. Раздухах тлеещата в памука искра, поднесяйки сламка от сеното във вързопите с фураж за конете. Горящата тревичка запали спиртната лампа. Слагам малка тринога над лампата над нея консервата, отворих я със отварачка запоена с калай към консервата. „Made in the USA“ все пак, ще рече напредък, технология! Загрява се бързо. Намирам лъжица, тенекиена, калайдисана и започвам да сърбам шумно с апетит. Вку-усно-о! Горещият бульон се стича надолу по мене и създава топлина в стомаха. Неблагодарник! Стомаха ми се свива в спазъм от болка – аха да върна назад. Имам в съндъка три себърни манерки от техническо сребро проба 99.9. Една с пълна с ром, четиридсет и два процента алкохол, втората с водка, същото процентно съдържание, третата с бренди пак такова алкохолно съдържание. Имам даже и десет бутилки, дизайн  „Bordelaise“ 1855. Пълни са; четири с ябълков сидър - жълт и розе и шест с вино, бяло „Demi-sec “, червено“Sec / dry “ и червено semi/sweet. Вината по принцип са молдавски...
Размислих малко и отпих глътка ром. Не им се удава на руснаците да копират. Хич ги няма в реверсивния инжинеринг! Защо реверсивен инжинеринг?!
През 1974 г. В щатите откриват останките на „Bertrand“, параход потънал в река Мисури през 1865 г. Там намират алкохол и консерви. Проби от тях са били тествани от Националната асоциация на производителите на храни в САЩ. Въпреки че външният вид, миризмата и съдържанието на витамини са се влошили, няма следа от микробен растеж и 109 годишната храна е решена като все още безопасна за консумация. Та всичко в бутилките и консервите от външен вид до меню е съвременна реплика на нещо от миналата епоха...
Още една глътка ром. По гърлото и надолу към стомаха се стича горещина, която убива болката в стомаха и отстранява чувството за повдигане. Смело разкъсвам пакет изсушен, консервиран, бял хляб с марка „Ayars„ и неговата опаковка реплика от епохата, пускам късчетата от един резен сухар в ульона, изчаквам малко и се нахвърлям на храната. Докато подстрекаван от няколкомесечният глад дъвча бавно контролирайки се, се замислям; „Боже Милостиви, само какви пари са вложили руснаците в тази мисия, едни консерви да пресъздадат като външност и изпълнение на рецепта!“
Нахраних се. И ми стана леко и приятно като че ли Ангел Божи ми стъпна с боси нозе на душата! Погълнатият питателен бульон от консерва заедно с малко парче хляб разгрят на огъня от спиртната лампа ми дава приятно усещане на ситост и ми се иска да отпразнувам, спасението си от болестта, затова вадя едната бутилка червено полусладко вино, стискам със зъби навосъчената корковата тапа и я изтеглям. Наливам си само четвърт канче вино с мискетов аромат, канчето и то е сребърно, имитация на занаятчийска ширпотреба от средата на деветнадесети век. Бавно на малки глътки изпих питието. Сладичко и ароматно. Боже благодаря ти! Щастлив съм че съм жив! Обхвана ме приятна леност и разхлабеност, характерна за наситени и леко подпийнали хора и в този момент забелязах че слънцето вече аха-аха ще залезе...
Първо извадих от сандъка гребло-тармък със железни зъби, да и такъв инструмент имам в багажа, и не само такъв, и старателно под сянката на едно високо с плътна корона елово дърво, с увиснали зо земята зелени клони изгребах всичките растителни остатъци и евентуална живност. Приведох всичко до състояние чиста почва. Тук ще спа не искам насекоми, гризачи и влечуги. Взех стиска изсушени и силно надробени пелин и орехови листа и поръсих земята против вредителите. Никакви ласо от конски косъм, както пише в уестърн книгите, това там е писателска измислица от двадесети век, карлмайщина и майнридщина оправдаваща мита за превъзходството на бялата раса. В деветнадесети век хората не са били по-глупави от нас. Мен специално под стимулатори ме научиха да не подценявам хората от деветнадесети век, били те европейци, негри, индианци и прочее. Технологичната изостаналост и по-ниското ниво на научна информираност не прави хората по-глупави от нас, хората на двадесет и първи век. Тази високомерна заблуда в своето време е създадена от роботърговци, робовладелци, колонизатори и търговци-измамници опериращи с цветнокожите, за да оправдават действията си пред обществото.И писателите я популяризират. Все пак по това време обществото е силно повлияно от християнството а там Бог е Христос, който учи хората да обичат себеподобните си и прочее. Та тази изкуствено създадена заблуда е струвала живота на много европейци. Технологичната изостаналост изобщо не означава умствена изостаналост. Процентът на умниците и глупаците във всяко общество независимо от технологичното ниво и научната информираност като цяло, винаги и навсякъде е еднакъв – независимо от историческо време и социална група...
Докато си прехвърлям в главата тези си мисли, съм се подготвил за сън; под мен постилка от дебела камилска плъстена материя, възглавница от мека плъст от лама с набивка от вълна, завивка пак от мека плъст от лама, тя може и да е излишна, въпреки че слънцето вече залязва въздух все още е топъл. И се отпускам в постелята произведена от руския реверсивен инжинеринг специално създадена от ФСБ за мисията...
Когато легнах да спя до мен имаше кремъклии два пищова, единия двуцевен, две пушки едната двуцевна, лък, нож, кинжал и тежката сабя...
Сънувах че потъвам в тъмна и много студена вода, и не само тялото, но и душата ми се напъват нагоре, към въздуха и светлината, а по гърба ми минават тръпки от предчувствието, че ей-сега някой ще ме хване за краката, за да ме завлече надолу в дълбокото. Предчувствието ми се оправда; хванаха ме за краката и ме потеглиха надолу. Голям късметлия съм! Не успяха да ме задърпат в дълбокото! Събудих се...
И усетих приятна прохлада! Въпреки сънувания кошмар се чувствам „отлично“, нещо, което ми е непознато отдавна! Задишах с пълни гърди хладния нощен въздух, поемах въздух през носа и гърдите, и едновременно усещам миризмите и ароматите на треви, борова смола от дърветата, хвойна от храстите и чувам ромоленето на река. Не ми се иска да отварям очи! Ами ако наистина не съм буден и отваряйки очи изчезне магията на „чувствам се отлично“!
Внимателно, за да не разруша магията на „чувствам се отлично“ отворих очи.
А наоколо е приятна свежа нощ, която не съм усетил в съня си кога е припаднала. Нощта е синкавово-белезникава а лунната светлина дава видимост, която е малко по-зле от през деня...
За няколко секунди се „заслушах“ в тялото си; - чувствам се по-силен а не както обикновено, обезсилен от болестта, усещам ароматите с необичайно силен нюх и вкусвам аромата на земя, растения и вода поотделно и независимо едни от други и едновременно в същото време ги усещам в коктейл. Виждам прекрасно, също като да съм с прибор за нощно гледане - очите ми фокусират добре дървета, спънати пасящи коне. Завъртях се и легнах на гръб: Над мене се е издигнало високо, ясно, нощно, сивкаво-белезникаво небе, милиарди ярки звезди, жълтеникаво-бяла луна и се чува шума на течащ поток. „Приятно свежа нощ“ – отново констатирах и се отдадох на съзерцание на легналото над мен небе...
„Еха-а! Аз се оказах естет или действително досега не съм виждал такава омагьосваща красота нощем! Поляна с ароматни треви, хвойнови храсталаци, около мен девствена гора на сиво-синкаво-белезникав, небесен, нощен фон, разсичан от пътека жълто-бяла, лунна светлина. Картината допълват; безшумен нощен повей, който носи влажни аромати на вода, съчетано с аромата на борова смола, хвойна, свежи треви и билки, сънни крясъци и писъци на дивеч, хлопане от крилата на нощни птици, ромоленето на водата в реката и всичко това на звуков фон – всепогълваща тишина...
Звуците, ароматите, чутото и видимото се допълва от въображението ми и рисуват заедно картина наречена „Рая нощем“. Тази картина ми въздейства така силно, та чак ми се прииска по-скоро да дойде утрото и да погледна наоколо през деня.“
Наместих се по-удобно върху плъстената лежанка, покрих се добре с одеялото и заспах.
Разбуди ме ранен, немирен, слънчев лъч, който закачливо и упорито се опитваше да проникне през затворените ми клепачи, за да ми светне в очите и да ме заслепи. Видимо не му се получаваше, затова накрая се завря в носа ми и започна да ме гъделичка.
– Апчхи-и-и – кихнах вместо „добро утро“. Замръзнал съм, въпреки че спах под одеяло и въпреки че слънцето се e показало и яко припича опитвайки се бързо да стопли въздуха и земята. С премрежени очи погледнах към слънцето и разбрах, след час вече ще е горещо. В главата ми нахлуха спомени от видяното и преживяното снощи и се приповдигнах да приседна. Огледах се наоколо да видя как изглежда нощния рай денем?
А нощният рай го няма през деня. Отнякъде упорито се носи смрад на леш, и видимо нагретият от слънцето въздух и предава движение и сила. „Смърди та се не трае“! Скочих и закрачих следвайки носа си, търсейки източника на зловоние...
– Ба-ах ма-аму! – Изпсувах от изненада. Трупове. Два. Конски и човешки. Вече подути и силно вонящи. Лежат в навътре в храсталаците западно по лекия склон на поляната в началото на леса на около двеста метра от лежанката ми,. Явно конник е влетял на галоп в храсталака и коня е заседнал там а конника се е смъкнал от коня и по корем е пропълзял под плътните храсти та се е натикал навътре, и тука той както коня е издъхнал от... В гърба на човека са забити три стрели, а в хълбока на коня се виждат две копия !? Въпреки че и коня и човека са защитени от доспехи, видно са били вече ранени и ездача е пришпорил коня или по скоро коня обезумял от болка се е метнал напред в храсталаците, тук заседнал... Прочее човека е облечен в халчеста ризница, стегната с колан. На колана меч в ножинца, и меч в кания. До тялото паднал от главата лежи шлем, от този модел, който съм виждал във филмите касаещи Византия, куполобразен от четири парчета занитени на един хоризонтален и два кръстосани вертикални обръча, шлема е набузници.
Не знам какво да правя! Конете си пасат спокойни и не подават знак за опасност. Тука от по-високото ги виждам, пасат зеленината между храстите на поляната. Тях да не ги мисля и храна имат и вода в реката, пасат също като тревокосачки, зад тях остъргана до корен трева и свежи, кафеникави брикетчета оборски тор...
Обаче вонята е нетърпима и закрачих встрани и надолу от нея. Аз съм със здрава психика и хладнокръве В щатите във „Фермата“ често ни водеха в паталогоанатомическа лаборатория „ровехме“ се в трупове и понякога бивахме до лакти в човешка кръв и вътрешности...
Обаче тази гледка ми подейства доста угнетяващо. Гледайки си зададох въпроса – „аз къде и в какво време попаднах“?
Смутен и не знаейки как да постъпя, все пак трябва да остана един месец тук на мястото, където съм се появил, за да дочакам групата да се събере. Месец, такъв е максималния изчислен от ИскИн срок за времеви разлики при преноса на групата. Тука е реализираната хроно-топо точка на пренос и месец тъпо и безотказно следва да съм тук, така че да мога да осъществя контакт с пристигащите след мен и да подстраховам тяхната безопасност. Ние тръгваме с разлика от дванадесет до двадесет секунди но реализираната топо-хроно точка на пренос дава разлика до хиляда метра а във времето разликата може да е до месец. Да не си мисля че разликата между проектираната и реализираната точка на пренос може да даде КВО /коефициент на вероятно отклонение/ изразяващ се до хиляди километра в диаметър а във време до плюс минус пет години. Нямам право да се отдалечавам. Все пак група сме и сме в друга епоха, ако ги изгубя, как ще оцелявам сам? За да се освободя от „аромата“ закрачих нагоре по склона сред редките хвойнови храсталаци... От тук пред мен погледнато надолу се откри пейзаж който би бил пасторален, ако не бяха откритите трупове и руините на някакво поселение. Свежи рушавини на селце в долината край реката. Тази долината е притисната от високи тридесет-петдесет метра хълмове, зарасли с високи вековни борови гори. На запад от мен долината край рушавините е орана на парцели а до угарта се виждат парцели от изкласили зелени ниви, след нивите са косища, тоест ливади а нагоре над ливади ниви и угар са пасища почистени от храсталаци...
Мястото сякаш специално е измислено от Създателя за безметежен трудов живот. От западния склон изтича бълбукащия поток, които минава през средата на пасищата после щривва на запад и покрай руините се спуска надолу към реката в издълбана с времето урва. Реката е широка петнадесетина метра, бавно тече в южно направление и е обрамчена от ивица ракита, папур и тръстика. На тази пасторална идилия и липсват няколко кравки, стадо овце, и орачи... Иска ми се да го нарисувам, така е красиво! Жалко че не умея да рисувам друго освен карикатури и черния квадрат на Казимир Малевич. Всъщност като се замисля, чак толкова много няма да мога да изпия, за да нарисувам квадрата на Малевич!
За да огледам повече е нужно време и наблюдателни средства... Сред имуществото трябва да имам далекоглед, руски, петербуржски, съвременен в свободна продажба, правят ги по оригинална технология от 19 век за туристически сувенири. После ще огледам навсякъде. После! Сега трябва да реша какво ще правя с труповете...









Глава четвърта.
На същият ден.
/Ден втори. Неизвестно къде и кога./


Фу-ух, най сетне този ден завърши! Беше тежък ден, въпреки пасторалната красота и денем, и нощем наоколо. Сега ми предстои да се изкисна във водата че се въвонях, докато събирах и пренасях трупове. Няколко часа днес се занимавах с човешките и конските останки. Ох, то си е цяла история! Тръгнах да търся естествена вдлъбнатина, къде да замъкна труповете и да ги погреба. Ходих-бродих и останал без сила реших, тука брега е висок, ще ги хвърля в реката, храна за раците, но първо да се покрепя че съм обезсилен. Разпалих огън извадих консервата със фасул и говеждо, в тигана нарязах половин лук, резнах малце от пакетираната топена солена свинска мас и в тигана запържих лука а после добавих консервата с малко вода от манерката. Щом стана готова насипах си и аха да хапна гледам куче. Рижо-червеникава овчарка голям кокъл и вълнеста също като кавказките овчарки със увиснали уши и крепка голяма глава. Не го плаших не го прогонвах и то се осмели, по щръкналите ребра си личи отдавна не е яло, гладът му придаде смелост и пълзейки по корем дойде наблизо. Нещо многолюдно започна да става тука!
От сандъка извадих юкола от еленско сушено месо и подхвърлих парче на гладното куче. Глътна го наведнъж и се облиза а после започна да скимти умоляващо. Помамих го да дойде, то дойде пълзешком, подпикавайки от страх и скимтейки умоляващо дойде на разстояние протегната ръка. Е, аз не съм безсърдечен, дадох му част от порцията си в една медна котелка доливайки вода, за да се охлади и добавяйки няколко бискивтики галета за да има обем и консистенция. За себе си защото половин консерва няма да е достатъчна, закипих вода във меден чайник, и в канчето си за пиене на вода насипах две лъжици консервирано какао от Fortnum & Mason, две лъжици захар BRITE WHITE SUGAR, две лъжици сухо мляко powdered vhole milk Nura и две лъжици powdered vhole eggs Gararan. Компот от всичко калорийно и укрепяващо, гнусно навярно за мнозина но.о! Напълних догоре с галета и изсърбах тази сладка попара. Мина през гърлото, влезе в стомаха а той направи ква-ак давай още. Допълних с топлата половинка консерва и парче консервиран хляб. После си сварих и кафе консервирано в кутия, и него сладко го изпих. А кучето гладно завалийката, гледа ме брои ми хапките и предъвкванията и явно иска още и пак. Чак след това се насочих към конете си. Кучето вече не се отдели от мен. Ще го нарека „Бандит“, харесва му това име, като го погледна и му кажа „Бандит“ веднага подобно на вентилатор завърта опашката си от радост...
Прочее намерих яма всъщност недалеко от лобното място. Сетих да направя труповозка, въщност влачка или още им казват трувоа. Впрегнах единия кон, ездитния, другият е по красив и ще ми бъде за ездитен. Имам два хамута, само халката на шията, но с въжета успях да привържа коловете на влачката към хамута. После с превръзка от партенка напоена с оцет на носа и устата, с брезентови ръкавици и въжета и с брадва привързвах труповете и ги изтегях от храстите. Воня-я, изповръщах си стомаха! Някак си изтеглих труповете от храстите, преди това се наложи с брадва да изсичам храстите за да мога да се добера до труповете, изсичах ги под нивото на почвата, за да не ги разкъсат. Труповете подути аха-аха да се пръснат. Някак си се справих да ги измъкна, после с изсечени одялани колове ги претърколих върху влачката и ги задърпах до ямата. Ямата явно е глина, навярно са копали глина там. Слава Богу справих се. Зарих труповете над половин метър почва над тях и вонята изчезна. Не съвсем де. Имах чувството че аз съм се вмирисал и воня на леш. А Бандит уж куче и животно и уж вече не се отделя от мене, ама и на него му вони, гледа ме отдалече докато се мъча с труповете и се вижда че диша със стиснати ноздри през щръкналите си уши. Нейсе запуши я!
Не знам дали глупост не направих но го направих. Разсъблякох трупа на „рицаря“ както го нарекох за себе си, смъкнах и конския доспех, бард мисля да се нарича!? Ох че се измъчих с това-а! Но сам съм си виновен. Като ме влезе една мисъл в главата „аджеба тези артефакти говорят за средновековие, защо да хвърлям в ямата труповете така, със всичко най-ценно в средновековието по тях, меч, дълъг боен нож, мизерикордия, малък нож за хранене, ризница с капюшон и дълги ръкави, защита за краката, шлем, пък и като сметнем пълен конски бард, е не съвсем бард но има ламинарни шафрон, пейтрал, критнет а крупиера едновременно и фланшард плетен от халки, дава цялостна защита не само по гърба но и по шията, ребрата хълбоците и прикрива даже задницата, под барда лека попона от мека тънка кожа. Такива бардове съм виждал в интернет картинки и мисля подобни са използвани в тежката монголска конница, коня наистина дребен сравнено с моите полукръвни жребци будьоновци. Това всичкото пари струва в средновекивието, големи пари, Така де, докато учех в „рибарското“ в Бургас, ми стана интересна една статия за викингите, четох я два пъти та помня цените при викингите за края на 11 век, това е края на епохата на викингите прочее цените по това време при викингите. Значи домашно изтъкан вълнен плат за облекло седемдесет и два метра дълъг и широк шестдесет и един сантиметра се оценяваха на стойноста на една средно хубава, не по красота а по продуктивност крава или в половин сребърна марка. Освен това за една крава можело да се купи три прасета угоени или шест овце. За роб плащали средно по две крави или цяла марка сребро. Скандинавската марка сребро тежи двеста и четири грама, в марката сребро има осем ейрира всеки по двадесет и пет, и половина грама или двадесет и три ерторга всеки над осем и половина грама. Хм! Не бях се змислял. Излиза по това време е имало робство!? За ездитен кон викингите плащали три крави или една или половина марки сребро. За среден по качество меч без украса, от използван до нов, можели да платят от три до седем крави. Ако мечът е направен от опитен майстор с помощта на благородни метали, тогава цената е без ограничение. Например меч с позлатена дръжка струвал цяло състояние – тринадесет крави и нагоре. Добър меч но неукрасен и халчестата ризница се оценявали на по приблизително дванадесет крави, те били най-скъпите елементи от бойното снаряжение на воина. Щит, нож, копие и бойна брадва струват приблизително по половин сребърна марка, или една крава на артикул. Дълг боен нож и шлем стрували по една марка тоест две крави. Всъщност въоръжението от шлем, щит, боен нож, копие и бойна брадва са били най-достъпните и най-широко разпространения комплект въоръжение на масовота средновековна армия... Прочее, чак такова голямо стадо крави не ми се заиска да хвърля в ямата с труповете, пък „рицаря“ на пояса си имаше завързана кесия с пари. В кесията намерих тридесет и осем монети, от тях три златни, мисля им казват номизми или, безанти двадесет сребърни и останалите медни или бронзови отдавна са потъмнели...
И все по силно се убеждавам че нещо са объркали руснаците и са ни изпратили в друга епоха а не в 19 век. Тъмна работа! Повече не изтраях! Баялдисах! Добре че се сетих да изпия таблетка первитин. Наруших разбира се инструкциите. Там е казано не повече от една таблетка на ден. Не повече от три таблетки на седмица. Минимум ден между приемане на таблетки. Не повече от осем таблетки на месец. Докато се кисна и изтривам с пясък във водата в опит да смия от себе си трупната воня за да си занимая мозъка се опитвам да сметна колко голямо стадо от крави съм направил смъквайки доспехи и снаряжение от подутите готови да се пръснат трупове...
И така; добър меч – дванадесет крави, боен нож – две крави, малък нож за хранене – една крава, ризница – дванадесет крави, но тази е хауберк с коиф-капюшон и навярно е по скъпа но нищо, шлем – две крави, ивичести набедреници, не знам колко струват, навярно ще е правилно да ги оценя по цената на шлема тоест две крави, наколенници с набедреници нека и те да са две крави, конския фланшаро-крупиер ще е по-скъп от ризницата защото е три-четири пъти по-голям, макар че навярно не е толкова сложен, защото няма ръкави и представлява просто трапецовидно одеяло изплетено от занитени железни халки. Нека да приема че струва тридесет и шест крави, за критнета, шафрона и пейтрала цената навярно за всеки ще е като за по два шлема тоест са трите общо дванадесет крави. А има още и плъстени подшлемник, поддоспешник и конски поддоспешник от тънка мека кожа, които сега заедно с допехите се промиват-киснат в проточна вода на потока, тях не ги смятам защото не знам цената. Вси-ичко-о седемдесет и девет крави. Една кравеферма сравнително голяма за съвременна България кравеферма. Тю да му се не види, обърках. Свременна България от вече в минало е някъде далеко в бъдещето а моето бъдеще е миналото, да-алеко назад в миналото. Объркващо минало в бъдещето и бъдеще в миналото!
От това последно ми стана тъжно и си заспомнях анекдотичната история, която знам за первитина – метамфетамина. Первитина е забранено психотропно средство а историята която зная е следната :
Первитин се използва в психиатричната практика като психостимулант, за лечение на нарколепсия и депресия от различен произход. Химически той е подобен на адреналина, поради което има силно адреномиметично действие. Освен че въздейства на психиката той дава чуството за бодрост и физическа сила и употребилия е особенно активен не само психически но и физически. По принцип това е наркотик и към него се привиква. След употребата на метамфетамин, човек развива свръхбудно състояние на съзнанието. Възниква еуфория, настроението като цяло наподобява мания, усещане за яснота на мисленето, желание за активност, включително творческа дейност. Метамфетаминът изостря въображението и насърчава появата на различни образи, които се изразяват от някои употребяващи този наркотик в писане на проза, поезия, картини и музика. /Автора не ползва первитин и вас не ви съветва./ Появява се желание да се прави добро на всички, повишава се толерантността към хората, възниква желание за всеопрощаване към всички обкръжаващи и като цяло се появяват алтруистични стремежи с любов към близките. Характерна особеност е засилването на зрителното и светлинното възприятие: цветовете стават по-ярки и наситени. Често интоксикацията е придружена от сексуална възбуда и хиперсексуалност. Но това всъщност е прелюдия към историята която зная от интернет:
Аймо Алан Койвунен роден на седемнадесети октомври хиляда девестотин и седемнадесета година, Той е бил ефрейтор от финландската армия и участник в съветско-финландските войни от 1939–1940 г. и 1941-44 г. Койвунен става известен като първият военнослужещ в историята, предозирал с употреба на метамфетамин, скитайки се из зимната тайга в продължение на две седмици при температури от минус20 до минус 30, но все пак оцелява...
На 16 март 1944 г. диверсионно-разунавателна група финландци под командването на лейтенант Хейки Нори отива зад фронтовата линия, за да проверят информацията от въздушното разузнаване за изграждането на съветско летище северно от стратегическия път в района на Кандалакша. Напускайки базата си отряда преминава условната фронтова линия но в съветския тил групата се натъкна на съветски части от СМЕРШ и бива атакувана от засада, след което финландците панически започват да бягат разпръсквайки се из тайгата. От деветте мъже в подразделението седем се завръщат на финландска територия. Това са сержантите Юрьо Хелппи и Ерки Калио, и ефрейтор Олави Вилингас, те се завръщат в базата Люипосюнтюмя. Ефрейтор Мартти Юуярви и старши сержантите Яакко Контиола, и Лаури Сийлин успяват също да се сасят и се връщат в село Куоски, а командирът на патрула лейтенант Хейки Нори чак на 20 март пристигна в базата Хонканен. Осмият, ефрейтор Ейно Хиетала, е заловен от съветските контраразведки и прекарва 10 години в лагери и затвори в Ярославъл, Череповец и Норилск,той се връща се в родината си чак на 9 февруари 1954 г.. Деветият войник, ефрейтор Аймо Койвунен, избяга от бойното поле, без да знае къде отива...
Още до сблъсъка с руснаците уморен от дългия марш на ски по някое време ефрейтор Койвунен вади цялята опаковка первитин, която носи и съхранява за цялата група - тридесет таблетки и дали прави грешка в тъмнината или от възбуда защото в този момент ги атакуват руснаците но Койвунен поглъща всичките тридесет таблетки...
Според инструкциите на Разузнавателната агенция на финландския генерален щаб е забранено да се приемат повече от шест таблетки на ден, независимо колко екстремна и опасна е ситуацията. Чувствайки прилив на сили, Койвунен напъва щеките в бягсто и на ските си избягва от съветските войници. Но след това започна да халюцинира и в гората на Лапландия той губи съзнание. Когато се събужда на следващата сутрин, открива че е изгубил другарите си от групата и почти всичките си запаси от храна, но по някакъв начин е запазил оръжията си. Впоследствие при проверка, мястото където е загубил съзнание се оказва на сто километра от мястото на сблъсъка. Уплашеният Койвунен се опитал да намери другарите си, но не могъл да ги намери. В резултат на въздействието на свръхдозата метамфетамин той започва да халюцинира че вижда руски войски. Айво страдал от панически атаки на психиката и не можел да различи реалността от халюцинациите. През почти две седмици в последствие, той прекарва нощите под снега, хранейки се с борови пъпки и топейки вода. Според спомените му той халюцинира стари приятели, които разговарят с него. По някое време Койвунен открива полуразрушена землянка, която е принадлежала на германците, но докато се опитва да стигне там, той стъпва върху противопехотна мина, мината се взривява и той получава опасни, открити рани. Когато най-накрая се добира и отворя вратата на изоставената землянка, избухва втора експлозия – мина ловушка с капацитет 13,4 кг тротил. Взривът събори цялата землянка а Аймо отлита на 20-30 метра, падайки в снежна преспа. Когато дошъл в съзнание той откъснал парче плат от ризата си, за да превърже ранения си крак. Ранения Койвунен прекарва нощта лежейки върху гола дъска, покривайки се с останките от раницата си. Той лежал в снежна дупка около седмица, ял сурово месо от отстреляна с пушката си сойка и очаквал да умре от измръзване или глад. Первитинът изтощил психическите и физическите му сили но по някакъв начин попречил на Койвунен да замръзне до смърт. Аймо се скитал из горите около две седмици, изминавайки общо 400 км. Той бива спасен от гладна смърт случайно, когато немски самолет прелетява наблизо над изгоряла землянка. Тогава Аймо, който бил наблизо, започнал да размахва шапката си върху щеките от ски екипировката си и по този начин привлякъл вниманието на германските пилоти. Те изпращат екип от сапьори да разчистят района от мини и да евакуират ранения Койвунен. Неудачника диверсант откарат в болница в общината Сала на 1 април 1944 г. Идва група от военното контрарразунаване, той разказва всичко което си спомня и после контраразведчиците физически специално проверят неговият разказ – изпращат група разузнавачи по следите наАймо. Неговият азказ се потвърждава а на разнавачите е било нужно повече от четири седмици, да преминат трудния маршрут зад руската и зад финландската бойни линии. Лекуващите лекари отбелязват, че пулсът на Аймо е почти 200 удара в минута, а телесното му тегло не надвишава 43 кг. Като се има предвид, че в общината Сала по това време температурата пада до 20-30 градуса под нулата, ефектът на первитин изглежда феноменален за лекуващите медици. След войната Койвунен е обявен за инвалид, загубва пръстите на краката си вследствие измръзване, а използването на первитин във Финландия е забранено.
След войната през 1978 г Аймо Койвунен разказва историята си в разказа „Первитин патрул“ публикуван в един от броевете на списание „Как се биеха хората“ и заема второ място в конкурса за разкази. Поминал се на 12 август 1989 г. в Ювяскюля.
От спомена за тази история ми стана подтиснато, приключих с къпането, бях се изкиснал като саламурена краставичка и събрах животните край временния си лагер, привързани на дълъг повод. Приготвих вечеря за кучето сварих овесена каша със свинска мас. А аз вечерях консерва свинско месо със фасул. После легнах да спя а кучето легна в краката ми и загледан в звездното сивкаво-синьо не усетих как съм заспал...