автор: ZAGORA

Аз съм вашият стар познайник Кадмон от седмото небе.ТУК СЪМ,ЗАЩОТО ИЗМИНАХ СВОЯ ДЪЛЪГ ПЪТ ОТ ТРЕТОТО НЕБЕ ДО СЕДМОТО.щАСТЛИВ СЪМ ОТ ВСИЧКИТЕ СИ НЕБЕСНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ В ПРЕБРОДЕНИТЕ ОТ МЕНЕ НЕБЕСА.
.Обичам безкрайно приключенията,които ми се случват в несекващия живот.Тук открих и един прекрасен приятел.Казва се Адонис.И уж всичко ми е наред,всичко е много добре,но защо ли понякога съм тъжен.Много ми липсва момичето,което някога обичах и винаги ще обичам.
Казваше се Ели.Всяка година по Цветница празнуваше имения си ден.Кичеше косите си с цвят на мед с ухаещи зюмбюли.Магическа беше красотата на моята Ели.Тя кипеше от сила и здраве.Беше четвърто дете в семейството си.Имаше трима по-големи братя-Марио,Жан, Еразъм и баща-Нед.Майка й почина покосена от непозната болест година след раждането на Ели. Отгледаха я тримата й братя,които силно я обичаха. Аз бях по-голям от нея с цели шест земни години.Тая история е прекрасна.Тя възпява вечната човешка любов.Но преди да започна да разказвам красивата си приказка, бих желал да кажа нещо на дечицата,които ще я прочетат .Мили дечица,вярвайте ,вярвайте много на всички написани и разказани приказки!Не вярвайте на възрастните,които постоянно ви убеждават,че приказките са пълна измислица и никога не се случват в живота.Но аз ,вашият Кадмон, ще ви кажа да не слушате тия майки,татковци,баби,лели, стринки и всякакви други роднини, които се опитват да ви откъснат от красотата на приказките.Защото ви давам честна дума,че всичко в тях е истина и непремено се сбъдва.Историите,които разказвам, ги има в небесата. Аз ги изчитам,вземам ги от там и ви ги преразказвам.Те са самата истина.Ако още не са се сбъднали,непремено ще се сбъднат.Може би след дни,а може би и след години.Това зависи от вас.Освен това всичко,което сега съществува във вашия свят-къщи,коли,дървета, храсти, животни и още какво ли не са го измислили възрастните когато са били деца.Измислят го и сега.Мечтаели са,мечтаят и сега,но се срамуват да го признаят,защото се чувствуват порастнали и важни.А всяка мечта се сбъдва.Мечтайте и вие,дечица и животът ви ще се превърне в приказка.
Запознах се с Ели в единствения градски парк.Ходех там да карам колело.Виждах понякога Ели.Тя играеше с други деца,тичаше по алеите като се надбягваше с тях и почти винаги печелеше състезанията.Често си купуваше сладолед,защото го обожаваше.Ядеше по няколко докато й изтръпнат зъбите от студа.Тя обичаше да се смее.Гласът й звънеше като кристално звънче и огласяше всичко наоколо.Аз спирах да карам колелото си,полагах го на тревата и сядах на една пейка.Преструвах се,че много съм уморен и си почивам.Но всъщност се упоявах от нежния звън на гласа й и скришом я наблюдавах.Ели беше на четиринадесет години,но още от сега си личеше,че ще бъде голяма красавица.Тежките й къдри с цвят на див мед се пилееха по раменете и гърба й.Бялото й като мляко овално лице подсказваше за благородство на нрава й.Върху него като звезди светеха големи тюркоазени очи.А над тях разперили крила нежно се виеха веждите й.Устните й почти винаги разтеглени в усмивка и по момически дръзки предвещаваха да се превърнат в чувствени устни с изящна форма на красавица.Аз скришом наблюдавах момичето и нейната пъргавина,сила и радост от живота ме заразяваха и изпълваха и моята същност.Привечер идваха тримата й братя, за да прекъснат игрите й и да я отведат у дома .Така неусетно изминаха цели три години.Нашето приятелство укрепна.Когато Ели беше в добро настроение разговаряхме дълго.Бъбрехме за какво ли не и се смеехме много.Това бяха най-скъпите и ценни мигове в моя младежки живот.Но всички хубави мигове имат своя край. Трябваше да напусна нашето градче и да замина за по-голям град .Там продължих учението си.Станах студент.Много пъти когато вечер оставах сам в квартирата си , мислех за своята приятелка Ели с тъга.Тя просто ми липсваше.
Една нощ сънувах необикновен сън.Присъни ми се ,че съм на непознато място.Вървях и уж стъпвах по земя,но под краката си виждах само облаци и синева.Вървях по небето.Изведнъж от някъде се появи Ели.Тя плачеше силно, хвърли се към мене като викаше:”Помощ,помощ,Кадмон!Моля те,помогни ми!Само ти можеш да ме спасиш!”Аз буквално чувах гласа й.Нейният ужас сякаш се предаде и на мене.Стреснах се и се събудих.Беше тъмно.Утрото не беше още настъпило.През целия ден мислех за съня си.Опитвах се да го разгадая,но не успях.След два дена получих писмо от мама.В него тя ми съобщаваше,че Ели е изчезнала безследно в навечерието на абитурентския си бал.Сутринта заминала на училище,но не се прибрала след обяд у дома си.Намерили ученическата й чанта захвърлена,но от момичето нямало и следа.Търсили я навсякъде дни наред,но напразно.Аз,Кадмон, ,осъзнах,че сънят ми не беше случаен и безсмислен.Моята Ели беше наистина отвлечена.Обзе ме такава мъка,такава сърдечна болка,че те не ми даваха спокойствие ни денем,ни нощем.И буквално ме изсушаваха.Но аз трябваше да се подготвям за изпитна сесия.
Беше прекрасна юнска нощ.Реших да се разходя в близкия парк.Да се освежа и да успокоя мислите си.Обходих няколко алеи и седнах на една полуосветена пейка.Изведнъж около мене се разстла плътна мъгла.Не можех да видя нищо.Беше нещо като облак.Извън него нощта си беше ясна и звездна.Зачудих се на тоя феномен и реших да се преместя на друга пейка.Но за мое голямо учудване, облакът също се премести заедно с мене.”Престани да се местиш от пейка на пейка,укроти страховете си и ме слушай внимателно”-чух в съзнанието си шепот изпълнен с категорична строгост-„Аз съм великият Вселенски предсказател от народа Ра.Името ми е Еол-Ра.Представлявам многоизмерен вълнообразен облак от квантови частици. Разумен съм и съм тъпкан с информация милиарди пъти по-голяма,отколкото ти носиш в своето скромно съзнание.Зная високото мнение,което имаш за себе си,въпреки че си направен от безброй слепени квантови частици.Мислиш се за съвършено творение на Великия Правач.А всъщност си една кристализирана енергийна форма носеща се в море от виртуални частици.Но виж какво,драги! Не дойдох от всички измерения при тебе,за да ти разкривам какво съм аз и какво си ти като същина.Пристигнах да ти кажа,че пръстенът на прераждането на приятелката ти Ели се разкъса.Сега затвори устата си,погледни ме с по-нормален поглед и чуй какво ще ти обясня.Всички енергийни същности съществуват едновремено във всички възможни вибрации като различни личности.Това вие наричате прераждане.Когато дори една личност изчезне безследно пръстенът се разкъсва и прераждането не би продължило своя път.Това носи тежки последици за цялата система.Не бих помръднал и една квантова частица от себе си заради твоята приятелка Ели, ако моят дълбокоуважаван прадядо не беше някога задоволил приключенския си дух. Той избра да се внедри в третото небе,за да опознае народите,които го населяват. Беше един от най-изявените детективи на седемте небеса.Името му е Сапо-Ра.Имаме от години детективска и предсказателна кантора Сапо и сие Еол-Ра,намираща се на петото небе и с филиали още на три небеса.Наскоро дядо Сапо бил известен за отвличането на девойчето Ели от трето небе.Информацията дошла от баща й Нед.Дядо ме прати да събирам сведения от всички нива и това ме доведе до тук.Бил си приятел на Ели ... Не ми казвай нищо.Аз вече зная всичко за тебе.Достатъчно ми е,че те открих и видях.Моите мощни вълнови рецептори непрекъснато засмукват необходимата ми информация от всички честотни измерения и небеса,в които се намираш.Не ме разпитвай повече.Аз зная,че нищо не знаеш. И не разбираш от вълнови принципи на улавяне на съобщения на интелекти от висок клас.Само един факт ме зарадва от лентата на подсъзнанието ти.И това е твоят сън,в който си се срещнал с Ели и тя те е молила за помощ.Казва ти,че само ти можеш да й помогнеш и да я освободиш от похитителите й.Драги ми Кадмоне,ако продължаваш сляпо да вярваш на твоите полуграмотни и смешни студентски науки,ти никога няма да се изкачиш на по-високи небеса.Вместо да се тюхкаш,да се вайкаш и да кършиш ръце, да беше помислил кой ти казва,че само ти можеш да помогнеш на Ели.Разликата между тебе и мене е тая,че ти мислиш,че това е самата Ели,но аз ти казвам,че не е Ели.Спести си недоумението.Веднага ще хвърля нужната светлина върху казуса.Това ти го е казал ненадминатия,Велик и Съвършен Правач на небеса.Естествено с неговото върховно чувство за хумор.Е,доволен съм поне,че открих началото на нишката.Сега ми предстои да търся самата нишка и да я открия.Това е творчески труд,понякога непосилен,но аз не се отказвам...А ти,Кадмоне,ако искаш животът ти да бъде интересен и велик,поне дори мъничко смислен, престани да храниш съзнанието си с чужди знания,а тръгвай като мене от началото на нишката...За сега сбогом,Кадмоне!Време е да затвориш устата си и прибереш ченето си.”Понесе се стържещ смях.Облакът се разсея и изчезна.
Бях втрещен.Появата на детективът и предсказател Еол-Ра от народа Ра можеше напълно да промени подредения ми банален и скучен живот.Същата нощ се случи нещо още по-странно.Не зная дали беше на сън или на яве.Питам се дали ви се е случвало уж навярно да спите,а всъщност да не спите.Изведнъж усетих гъдел по ходилата на краката си.Свих ги към тялото си и започнах да ги почесвам.В просъница дочух нежен глас.Като че ли беше глас на жена.”Стига си жулил и измъчвал ходилата си с груби ръце,а отвори очи да ме видиш,защото трябва непремено да се запознаем.”Отворих очи,погледнах в тъмната стая.Луната изпращаше бледите си лъчи през остъклената капандура на мансардата ми.В края на леглото откъм краката си видях едно много странно създание.Беше жива кожена сфера с непрекъснато разтеглящи се и прибиращи се пипала.”Да ти се представя, Кадмоне.Името ми е Квантилина.Представителка съм на народа ОВМА.Стажант-юрист съм в кантората на Сапо и сие Еол.Изпратиха ме при тебе да ти помагам.Защото на тебе се пада честта да откриеш любимата си Ели като неин най-добър приятел.Доверието ти се гласува не от кой да е ,а от Великия и Съвършен Правач на небеса.Ще те посещавам само аз,защото живея в алтернативна Вселена.От вътре навън осеяна с кухи мехурчета с огромен вътрешен диаметър.Аз живея в едно такова гигантско мехурче.В центъра има бяла дупка.Тя създава и поддържа нас,живите сфери.Ние сме с разтегателни и прибиращи се пипала,които действуват непрекъснато.Площта на една сфера е равна на един милион и 275 хиляди Земи като вашата в квадратни метри.”Отчаян от тая информация аз съкрушено промълвих:”За първи път чувам за алтернативна Вселена!””Зная за това,млади Кадмоне.Но ще се опитам да ти обясня.Алтернативна е защото трябва да се избира между две взаимноизключващи се възможни решения.Ето- ти например си избрал тая твоя Вселена и следователно си изключил алтернативната й Вселена и не можеш дори да се докоснеш до нея. Защото не си я избрал, тя ще съществува за тебе само теоретично.Те са части от две едновремено съществуващи ,но отблъскващи се вероятностни полета.Сега ще говоря по същество.Аз ще бъда връзката между тебе и разследването,което надяваме се ще водиш в кантората ,на която служа.Секретността е от най-високо ниво и затова само аз ще те посещавам.Ще се случва в незнаен ден,в незнаен час.Ще допълня и още нещо.Имам възможност да създавам безкрайни трансформации на материята си.Затова ще ти се явявам в различни материални форми и обеми,с различни външности.Ще идвам и като чиста енергия.Всичко това е,за да се съхрани секретността на сътрудничеството ни.А ти избягвай дори да мислиш за мене,защото сега детективското разузнаване много напредна.”Изведнъж сферата с пипалата изчезна и се появи Ели.Смаян се втурнах към нея,готов да я прегърна.И тъкмо да го сторя,Ели изчезна и се появи отново сферата с пипалата.”По-кротко,Кадмоне,по-кротко!Аз съм Квантилина.Бъди внимателен и не се доверявай светкавично.Изчаквай и проверявай!”Тоя път сферата изчезна окончателно.Бях шокиран отново.Вече не ми се спеше.Запалих нощната си лампа и седнах удобно в леглото си.Трябваше да започна от някъде своето проучване.Ще отложа изпитите си за неопределено време и ще започна да действувам отнякъде.Нямах време за губене.Десетки въпроси глождеха съзнанието ми,но опитвах се да ги задгърбя и да изтегля както се казва печелившия номер.Знаех,че аз също притежавам някои ценни умения.Имам освен това приятели от четвъртото и петото небе.Като начало е достатъчно.Затова заех подходяща поза и изпаднах в дълбока медитация.Само след миг видях тялото си отгоре.Бях вече само една трептяща енергийна вълна.Опитах се да достигна четвъртото небе и успях,защото вибрациите ми бяха високи.Свързах се телепатично с мой стар приятел.В един от миналите ми животи когато и двамата бяхме на третото небе, имахме съседни магазинчета на голям и шумен пазар.Той продаваше кафета от цял свят,а аз-ядки също носени от различни краища на света.Бях арменец,а той –африканец,но това не ни пречеше да станем добри приятели.Сега в четвъртото измерение той възстановяваше една изоставена от народите си планета,поради влошени климатични условия. Казваше се Ави и беше някакъв шеф там,но какъв точно не зная.Разказах всичко на Ави с молба да се свърже с негови приятели от шесто и седмо небе Нека да търсят момиче от трето небе с името Ели, похитено и скрито неизвестно къде.
Обадих се на друг мой приятел от петото небе.Казваше се Оник- тогава когато живеехме заедно на третото небе и служехме в армията.Изгоря в запалена африканска колиба при опит да извади от нея жена с двете й малки деца.Аз много тъгувах за моя приятел Оник.Разпръснах праха му със самолет прелитайки над дива Африка.А беше само на 24 години.Дори нямаше любимо момиче.Сега на петото небе той ръководеше научно-изследователска експедиция,която изследваше структурата и състава на антиквазерите и тяхните трансформации.Оник много се зарадва на телепатичната връзка,която създадох с него и обеща да направи всичко,което е по силите му,за да открие някаква следа от моята Ели.През времето ,в което се бях заел сериозно да проуча небесата с помощта на приятели, няколко пъти ме посетиха Еол-Ра и сътрудничката от кантората му Квазинтина.За моя голяма изненада случи се така,че последния път се появиха почти едновремено.
-Няма да ви запознавам,защото зная,че сте от една кантора.Но не зная защо идвате заедно?!-обърнах се към двамата едновремено.
Еол Ра -тоя чуден вълнообразен облак от квантови частици се превърна в намръщено лице само с очи и уста.
-Кадмоне,нямам честта и удоволствието да познавам тая форма на живот,която ти се е представила като Квазинтина.Но заявявам,че тя никога не е работила в моята кантора като сътрудник.Поразпитах тук-там за нея и попаднах на вярни следи.Тая кълбовидна госпожица идва от второто небе.Там живеят нисшите биологични форми на живот.Тя изобщо няма нищо общо с алтернативните Вселени и също е нисша биологична форма на живот.Създадена е по изкуствен път от народ,който живее извън небесата,но къде точно никой не знае.Може да се трансформира и да се превръща във всичко.Затова е отлична шпионка и е много опасна.Никой не е виждал истинската й форма...
Еол Ра замълча за миг.През това време така наречената Квазинтина се превърна в голям стенен часовник с крака.Той удари седем удара с чукчето си,завъртя се в пирует и без да дава каквито и да е обяснения изчезна.Еол Ра продължи:
-А ти ,Кадмоне, не е зле да проучиш и първите две небеса.Направи го сам без помощта на други.Това ще е най-сигурно.Радвам се да ти съобщя,че нашата кантора осъществи петорно защитен телепатичен канал за връзка.Ще ти дам кода му ,по който ти като влезеш само ще назовеш своя шифър за връзка.Това е напълно достатъчно.Аз ще надникна в съзнанието ти и ще изчета цялата информация в него.
На моите приятели от четвърто и пето небе бях дал едномесечен земен срок да извършат своите разследвания.А аз през това време се заех с разследване на първите две небеса.Първото небе принадлежеше на динозаврите и чудовищата.На него имаше пет планети населени с какви ли не причудливи и невероятни живи творения.На първата планета живееха злите магьосници,великаните и джуджетата,на втората – дяволите,върколаците и таласъмите,на третата русалките,феите,елфите.гномовете самодивите, сирените и бабите Яги,на четвъртата-змейовете,драконите и ламите, на петата-всички динозаври.Огромна изненада за жителите на това небе беше ако някой от трето или четвърто небе се спусне в тяхното.Аз,Кадмон, посетих първата планета.Половината от планетата се населяваше от великани и джуджета.Там царуваше ред и хармония.В стари времена злите магьосници тормозели непрекъснато малките джуджета.Те упражнявали магическите си умения над тях,превръщали ги в какво ли не и ги ползували като оръжие във вечните войни помежду си.Омагьосвали ги като змии,жаби и гущери и ги пъхали в леглата на враговете си. Омагьосаните джуджета ядяли голям пердах и били изхвърляни с ритници навън.Превръщали ги още и в смъртоносни паяци,скорпиони,в диви африкански пчели,побеснели плъхове и лигави плужаци.Те трябвало да нападат,жилят,хапят,за да спасят собствения си живот. Били и причина ,и следствие.Били злото,което отвръща на злото в безкрайните игри на омразата между злите магьосници.Дори животът омръзнал на горките джуджета,но какво да направят те като били безсмъртни.Тогава изведъж на помощ им се притекли великаните.Те ги взели под своя закрила и всеки магьосник,който посягал да пакости на брадатите мъници получавал сурово наказание.Разказах на обитателите на двете половини на планетата за похитената Ели.Показах им нейна снимка и снимки на тримата й братя Марио,Жан и Еразъм и на баща й Нед.Джуджетата напечатаха малки листовки с пълната информация за Ели.Великаните пък ги хвърляха от високо,за да ги направят достояние за всички.Злите магьосници се внедриха в седемте небеса като използуваха изградената си от стари времена шпионска мрежа.Те също предадоха пълната информация за Ели.Беше обещана и голяма награда за тоя,който ще открие момичето.
На втората планета обитавана от дяволите,върколаците и таласъмите ми беше много трудно да се представя.Бях само енергиен лъч и все пак се страхувах тия адови изчадия да не се доберат до материалното ми тяло,което имаше връзка с енергийната ми същност. И да не би да го разкъсат на парчета.Изчаках ги да закусят обилно и вече станали сити и по-спокойни успях да изградя телепатична връзка с тях.Трудното беше,че загубих много време да откривам върколаците,които обитаваха изоставени къщи,полусрутени плевни,стари воденици и кръстопътища-далеч от градове и села.Таласъмите пък бродеха само нощем като сенки по по-големи сгради,мостове,сухи кладенци и там където е закопано златно имане.Когато най-накрая успях да събера тия служители на злото се оказа,че те много радушно приеха идеята за намирането на Ели.Обещаха ми и денем ,и нощем да се трудят,но да открият момичето.За тоя,който пръв попадне на следа и го намери, щеше да спечели печалба от десет печени прасенца.Защото това беше любимото им ядене.
Отправих се към третата планета населена с русалки,феи,елфи,гномове,сире-ни,самодиви и баби Яги.Тая планета беше невероятно красива.Тя имаше високи планини, обрасли с вековни гъсти гори,буйни реки и дълбоки сини езера.Вълните на няколко морета целуваха бреговете на тая прекрасна земя.Обитателите й също бяха съвършени.Нежни,ефирни,изва-яни,очарователни,фини като видения, те живееха в своето приказно царство в мир,любов и хармония.Не можех да устоя на прелестите на тоя чуден свят и затова се пренесох с материалното си тяло в него.Разказах на обитателите му всичко за Ели.Показах и снимките на нея и семейството й.Натъжени от тежката участ на девойката, те се заклеха да я търсят постоянно, докато я открият.Разделих се с народа на третата планета както приятел се разделя с приятели.
Ето,че стъпих и на четвъртата планета.Бях отново напуснал материалното си тяло.Цялата планета беше в пламъци.Небето почти не се виждаше от огромните разперени крила на безбройни летящи змейове,дракони и лами в него.Имаше стени от пламъци.Миришеше на сяра.Земята беше осеяна с огромни трупове и отсечени змиевидни глави.Разбрах,че на планетата им има война.Искрата пламнала заради горещ спор по време на конкурса”Най-дълги,най-силни и най-красиви крила.”В конкурса участвували равен брой представители от трите вида-тия на змейовете,драконите и ламите.В състава на журито също влизали по равен брой от трите вида.Но нито един от журиращите не бил съгласен с обявените резултати на останалите членове на журито.Реших да помогна на свирепите змиеподобни.Влязох в телепатична връзка с няколко от тях.Представих им се,обясних за какво съм дошъл на тяхната планета и заявих,че ако сключат временно примирие, аз мога по научен път да им докажа имало ли е измама при отчитане на резултатите им.Така ще се сложи край на тая безсмислена война и ще се възстанови мирът на планетата.Новината беше разпространена със скоростта на светлината.Казах им да ми дадат едно денонощие време,за да изпълня обещанието си. Усамотих се и веднага установих телепатична връзка с приятеля ми Оник от пето небе.Той отговори на повикването ми.Побърза да ми съобщи,че има три възможни варианти за намирането на Ели.На седмото небе той открил част от духа й, в койтопребивавали миналите й тела.Бъдещите й тела отсъствували,защото пръстенът на преражданията бил прекъснат.Той щял да се възстанови само ако похитеното момиче се намери.Потърсил Оник стари кармични зависимости още в неравновесие,за да открие някаква причина за нейното тайнствено изчезване.Но не намерил такива.Поставил свои хора,които да наблюдават непрекъснато кармичния пръстен. Вторият възможен вариант е момичето да се намира в неизвестно творение-може би Вселена,Галактика,Звезден куп,планета,Луна или нещо друго,принадлежащо на Съвършения Правач на небеса.В тоя вариант, драги ми Кадмоне, аз не бих могъл да ти помогна.Третият вариант ,който ще ти посоча, е много труден,но е по-надежден от другите.Направи всичко възможно,но влез във връзка с Абсолютния и Съвършен наш Правач.Единствен Той знае всичко.Ако обаче откаже да ти помогне,трябва да знаеш,че ти си се провинил сериозно пред Него.Тогава направи така,че да измолиш милостта Му.Но като имам предвид строгостта на Законите, това ми се струва малко вероятно.Ако Правачът откаже да те насърчи дори със съвети за намирането на Ели,това значи ,приятелю,че трябва да се откажеш завинаги да търсиш момичето.Или да бъдеш безумно настоятелен и смел в действията си,че да възхитиш Правача и Той да прости вината ти, каквато и да е тя.”Изслушах Оник много внимателно.Не научих нищо,което да ме обнадежди.Но все пак обаждането ми беше възнаградено.Оник създаде мисловно насочен към мене за проявление, специално сътворен за случая изкуствен интелект свързан с мощен квантов компютър.По специална програма той даваше пълни сведения при сравняване на хиляди параметри с точност до четиридесет и втория знак.Благодарих му най-сърдечно за подаръка и още на другия ден обитателите на планетата се сбраха,за да чуят резултатите от сравняването на крилата на участниците в конкурса.Оказа се,че грешката на мерене допусната от журито е нищожно малка спрямо тая на изкуствения интелект.Това обезсмисли избухването на войната.Беше подписано примирие.Радостта беше всеобща.Аз,Кадмон,бях обявен за почетен жител на планетата.Най-важното беше,че всички ми обещаха да вложат много сили и умения за намирането на моето момиче.
На петата планета отидох отново като енергиен лъч.Това беше планетата на динозаврите.Те бяха едни от първите биологични видове на нея.От най-малките до чудовщно огромните форми на живот сътворени от Великия Правач.Чуваха се такива ужасни ревове,че чак земята трепереше.Имаха огромни туловища,но малки глави.Зелената храна беше оскъдна,защото нямаше цветя и треви.Имаше само иглолистни дървета.Динозаврите непрекъснато се избиваха и изяждаха.Непрекъснато ловуваха,защото слабите и болните бяха най-напред изяждани.Интелектът им беше твърде нисък,затова аз почти нямах какво да си кажа с тях.Наложи се сам да обхождам планетата.Малко вероятно беше моята Ели да е скрита в тая пустош осеяна с трупове и войнствуващи ревове.Когато приключих с обиколката на тая дива планета, аз,Кадмон, уморен до безкрайност и обезсърчен се завърнах в тялото си, в моята скромна студентска мансарда.Легнах в леглото си,защото беше отново нощ.От умора заспах на мига.Когато се събудих и отворих очи едва не закрещях от ужас.Над мене се беше надвесила една огромна глава.Беше напълно самостоятелна-без тяло и без крайници.Никога не бях виждал и не бях чувал за толкова уродливо създание. Главата имаше правоъгълна форма, създадена от непозната материя.Нямаше уста,но имаше дълбок многостенен отвор,който се спускаше надолу към периферията на главата.От тоя отвор всяка минута излизаха до ръба му три приличащи на скорпиони създания, издаващи странни звуци.Когато се скриеха отново в отвора, той се свиваше и започваше да се удължава нагоре.На мястото на носа стоеше подобие на макара,обагрена в отровно зелен цвят.То се въртеше непрекъснато и бръмчеше.Очите бяха силно изпъкнали напред с многоъгълна форма.Бяха бели,защото нямаха ирис.В средата им лежаха огромни черни зеници с форма на трапец.Клепачите, набръчкани като изпуснат мях падаха силно пред белите многоъгълници на очите.Но това не беше всичко.Най-странното се изразяваше в непрекъснатото движение на носа и очите.Те хаотично се движеха по лицето на тая глава.Тя нямаше коса,но беше покрита с гъста черна паяжина,из която се щураха непознати насекоми.Цветът на лицето беше неназовим.Той внушаваше отвращение и необясним студ.Главата леко се отдръпна от погледа ми и успях да видя,че съвсем не съм в мансардата си.Но къде бях,сам не можех да разбера.Навсякъде около мене имаше пространство,из което плуваха или летяха кръгчета,прави линии,вълнообразни линии и всякакви други геометрични форми.Бях напълно сащисан и изпълнен до предел със смут.Чух в главата си тих глас:”Добре дошъл в моя свят,Кадмоне!Аз съм неговият Създател.Нямам още постоянно име,но ти можеш да ме наричаш Правач на нови небеса.Това е нещо като работно мое име.Зная,че си много озадачен,защото нищо не виждаш.И нищо не разбираш.Ще ти помогна да разбереш.Вземи тия очила и ги постави на очите си.”
В пространството се появиха очила със странна форма.Взех ги и веднага ги сложих на очите си.И о,чудо! То изведнъж се уплътни.Всички геометрични фигури се раздвижиха и се свързаха по странен начин.Образуваха се напълно непознати за мене предмети-непознати и неназовими.Главата,която ми говореше, обаче изчезна.Гласът й звучеше в съзнанието ми,но нея вече я нямаше.Свалих отново очилата и всичко се върна по старому. Главата се появи и пространството отново оредя.Сложих отново очилата.Гласът заговори в съзнанието ми:”Кадмоне,това не са очила,а свръхмощен генератор на ултрависоки честоти с долен праг от 10000 мегахерца.Мое право е да не съобщавам горния праг.Такава вибрация няма в нито едно от вашите небеса.Казвам се Правач на нови небеса.Не се учудвай,момче.Ще се опитам да изясня случая около изчезването на любимото ти момиче Ели.Отпусни се и слушай!Аз бях могъщ дух-творец и господар на седемте небеса.Знаеш,че Животът там е изразен от две познати, съществуващи форми-енергия и материя.Така е и до днес.Моите творения бяха или материални или духовни.Дълъг се оказа пътят на Ели, минаващ през небесата,които бях сътворил.Но тя беше смел и упорит дух,изпълнен с безкрайна вяра.И най-накрая стъпи на седмото небе.Прекрасна беше тя като дух,казвам ти-прекрасна!Аз се влюбих в нея.Любовта ми стоеше над всичко.Нищо друго нямаше вече за мене значение.Нито като власт,нито като богатство,нито като творчески плам... Радвах се непрекъснато на цялата й същност и непрекъснато страдах за моята неосъществена близост.Какво от това,че бях Великият Правач,след като нямах Ели.Не издържах и най-после й разкрих своите чувства.Тя отначало прие недоверчиво изповедта на бленуваните ми копнежи и мечти по нея,но след като доказвах любовта си непрекъснато,накрая ми повярва.Аз ликувах,времето и пространството ликуваха...Ако ти,Кадмоне, си мислиш,че духовете обикалят само по веднъж седемте небеса,да знаеш,че това е грешка.Много пъти духовете изминават тия пътища докато попаднат в наднебесното пространство.Там ги посреща големия Пренареждач...Старите духове отиват в следващото наднебесно пространство,а младите –остават при Пренареждача.Но аз,Кадмоне,обещах на Ели да направя свой свят.Да бъда Великият Правач на тоя Нов свят.Но само при едно условие.Че тя се съгласи да бъде моя любима спътница в творческия ми процес.Да бъде вечното ми момиче,богинята на живота ми и да сме свързани навеки в едно.Ели с радост посрещна моите избори.Да сътворим нов ,съвършен свят,който да искри от любов и щастие,от справедливост и свобода...Чуй ме,Кадмоне!Ако си мислиш,че аз съм деспот и тиранин и държа Ели като робиня или заложница, ти просто се залъгваш.Ели е при мене по собствена воля.Ще ти дам възможност ти сам да се убедиш в думите ми.Ще добавя само,че моят Нов свят ще бъде недосегаем.Няма да позволя негативни зарази от стария свят да докоснат чистотата на моя нов свят.Външността ми,с която ме видя и опозна, не е реална.Исках само малко да те поизплаша,пък и да остана неизвестен за стария свят.Поне докато той се пречисти и обнови...Но това струва ми се няма да бъде много скоро...Ето че се сбъдна препоръката на твоя приятел Оник, да се срещнеш с Великия и Съвършен Правач и Той да ти помогне да откриеш твоята Ели.Приготви се да посрещнеш нея и още някои други твои приятели.”
Тогава аз,Кадмон, изведнъж се намерих в голяма ослепителна зала.Върху изящен стол обсипан целия с брилянти,злато и перли седеше Ели,облечена в прекрасна бяла рокля.В залата присъствуваха много хора.Всички те- от първия до последния, бяха взели участие в търсенето на момичето.Тук беше баща й Нед,братята й Марио,Жан и Еразъм.Прадядото и внука от кантората Сапо и сие Еол.Присъствуваше дори фалшивата Квантилина , недействителна представителка на народа ОВМА. Видях Ави от четвърто измерение и Оник от петото.Беше пълно с представители от планетите на първо и на второ небе.Освен това присъствуваше Великият и Съвършен Правач на всички небеса,моя милост Кадмон и накрая Великият Правач на Новия Свят с ужасно грозния си и страшен вид.Успокояващо е ,че видът му не беше истински.Но само аз знаех за това.Никой от присъствуващите не го познаваше и всички с ужас и отвращение се бяха отдръпнали от мястото, където беше Той.Изведнъж в залата настъпи абсолютна тишина.Не се чуваше ни звук,ни шепот,ни дихание.Започнах да чувам в съзнанието си гласа на Великия Правач на Новия свят.”Уважаеми гости,първо ще се представя.Аз съм Правача на Новия Свят.Не ме познавате.Не познавате и Света ми.Но дори и така, аз съществувам,светът ми съществува.Прекрасното момиче,което виждате тук пред вас на стола е търсената от всички ви Ели. Единствено тя ме познава много отдавна.Знаех за нея преди тя да ме види и опознае.Но когато дойде на седмото небе бях силно впечатлен от нея.Обикнах я с великата любов на Правач на небеса.Такъв бях тогава.Тази любов беше безкрайна и безгранична.Обикна ме и Ели.Радвахме се на нашата любов и бяхме неизказано щастливи.Но аз залисан в делата си, съм пропуснал мига когато тя е избрала отново третото небе и се е спуснала в него.Ели вече като жител на третото небе е престанала да си спомня за мене,защото всички знаете,че такива са законите тук.Когато преминаваш от едно място на друго да забравяш кой си бил.Аз претърсвах небесата едно след друго и търсех моята Ели.Така както ти,Кадмоне,претърсваше небесата,за да я откриеш.Когато я открих,тя беше деветнадесет годишно прекрасно девойче и аз полудях от щастие.Грабнах я и я отнесох в моя Нов свят.Тъжно ми беше ,Кадмоне, да гледам колко страдаш за Ели и реших да ти открия истината.Така и пръстенът на прераждането на любимото ни момиче отново ще се свърже с бъдещите прераждания и ще бъде цял.Извиках ви тук,за да присъствувате на един необикновен избор.А,ето я и тя!”В залата внесоха още един стол-близнак на първия и го оставиха в близост до него.С ефирна нежност към стола се приближи девойка облечена по същия начин като първата девойка.Косите,лицето,тялото й –всичко беше еднакво с тия на първата Ели.Пред гостите застанаха две напълно еднакви Елита.”Една от тия две момичета е истинската Ели.Другата не е,но по нищо не се отличава от истинската.Сега ти,Кадмоне, ще трябва да избереш една от девойките.На трима от твоите приятели в публиката съм дал запечатани пликове с верния отговор-коя от двете е Ели.Това са Адонис от седмото небе,Оник от петото небе и Великия Правач на небеса.Това ще бъде доказателство за моята почтеност и за правотата на избора ти.Тоя път за установяване на истината ще бъде справедлив.Така мисли и Ели.Ела и посочи,Кадмоне,коя е твоята Ели.”Аз,Кадмон се отправих към девойките и без колебание посочих едната.Тя стоеше в дясно от мене.Тримата притежатели на истината счупиха печатите на пликовете и прочетоха на глас:”Тая,която е в дясно е истинската.” Аз тържествувах.Изборът ми беше правилен.Бях ужасно развълнуван.Но това не ми попречи да видя,че от прекрасните й тюркоазени очи капят сълзи.Тя през сълзи заговори:”Ти позна ,Кадмоне!Аз наистина съм Ели.Но не искам да крия,че твоето откритие не ме прави щастлива.Аз много преди теб познавах Правача на Новия свят.Но закона,който тоя свят е създал да забравяме кои сме били в предишни животи е несправедлив.Аз бях забравила за единствената си най-голяма любов.Срещнах те,Кадмоне,обикнах те безпаметна...Но когато срещнах за втори път моя някогашен любим,аз си върнах паметта и разбрах,че Той-Правачът на Новия свят е моята единствена и голяма любов.”В залата отново настъпи тишина.Тежка,плътна,покърти-телна.Видях,че някои от моите приятели също плачат безгласно.Аз събрах цялата си мъжка смелост и достойнство.Взех ръката на Ели.Тя стана от стола си и аз я отведох с непоколебими стъпки при Правача на Новия свят.”Велики Правачо на светове,аз,Кадмон,не мога и никога не бих застанал на пътя на Голямата Любов!Вземи ръката на Ели,тя е твоя!”
Прибрах се на седмото небе,защото заради всички преживяни от мене трудности бяха усилени в пъти вибрациите ми.Бях доста покрусен,но отново сме двамата с Адонис.Не бях сам.