Съдбата е въже над пропаст
и ужким е подсигурено,
а ний държим се ужасени
и във страха си клатим го неудържимо.
Съдбата е въже над пропаст,
опънато по нервни възли,
чуствителни към брулещият вятър.
Съдбата е въже над пропаст,
готово всеки миг да се разнищи.
Съдбата е въже над пропаст...
...а пръстите един след друг изпускат!