автор: poligraf

Достатъчно ли е да са в окови
надеждите ни звездочели,
статуквото, перфидното, да трови
мечтите ни осиротели?

Животът, драги, не търпи покой
смъртта докато не го склещи,
борбата, будната, си иска той,
не заупокойни свещи.

Удобно свърнали във глух отбой
не крийте в мрака светлината,
не всеки е призван да е герой,
да слави с думи Караджата.

Поетите не бива да мълчат,
задъхани от безразлично бягство,
да пръскаш правдини на този свят
е най-голямото богатство!