автор: poligraf

Достатъчно ми е да те прегърна,
макар през мисълта и няма да съм сам,
макар през сън, дори и виртуално,
ти, съществуваш в мен, дори и да си блян!

Нали затуй човек е на земята –
да свърне в тръпката на любовта,
дори и там през девет необята
остава жива нейната следа!

И няма студ, и мрак под туй небе,
когато, ти, насищаш моя ден,
човек се ражда, и за да умре,
но любовта, тя, нивга не е в тлен!