автор: ma_gi

"Когато се наливаха основите…”
Пеньо Пенев

Историята няма как да го разкаже…
Дори да може,
как ще разбереш
със взор по виртуалните етажи,
подобно цирков клоун на манеж?

- О, публико!
За мене ти си всичко!
Строя въздушни кули
всеки ден.
Разплаквам те от смях.
Ти ме обичаш!
И впиват се аплаузите в мен…

Задавам ти безсмислени въпроси,
издухвам
зачервения си нос.
И толкова съм важен!
Аз съм Господ!
И твойта виртуална рибя кост…

Е, тази вечер някой се прозинал.
Какво от туй?
Аз ще го заменя със друг.
Това е моята безупречна картина,
какви основи ще наливаш тук?

И догоряват залези.
И хора.
Животът своето от нас си взе.
Останали сме шепа тъжни клоуни.
Без ватенки.
С изнежнени ръце!