автор: osi4kata

Редовно си говоря със дъжда,
харесва ми със него да общувам
и той отмива моята тъга,
прегръща ме и страстно ме целува.

Нарича ме със чужди имена
и ме разсмива с полигамната си същност,
дъждовна съм, дъждовната жена
се радва на дъждовното завръщане.

Говорим си любовно със дъжда,
с неравен тон обсъждаме живота,
не всичко тук минава по вода,
че любовта невинаги е кротка.

Гърми, трещи, отприщва се порой,
скандалът е внезапен и метежен,
но този дъжд със сигурност е мой,
след пет минути ме потапя в нежност.

Ухае на кафе и на уют,
на курабийки и на споделеност.
Дъждът ми е един чаровен луд,
създаден е единствено за мене.