Несполучлив сюрреалистичен опит с техника на автоматичното писане.
Льофевр вее своя ветър
Льофевр е щастлив сега
той знае, ветъра е светъл
и тоз камбанен звън не е за нас.
Льофевр спори със канарчета,
че те са славеи със собствен светоусет.
Но те, канарчетата хич нехаят с ветъра,
дали от изток духа, или всуе.
Льофевр спрял на кръстопътя хвърля чоп
дали да свърне западно, или на изток,
но ветъра (тоз смахнат водоизточник)
не ще му позволи да бъде близък
на северни сияния и южни смисли...





