автор: Perunika

(Монтеросовка от Перуника Майска, още преди да е прочела Аугусто Монтеросо)

Дървото се събуди и се протегна. После се огледа и се сети, че беше дърво, така че не можеше нито да се събужда, нито да се протяга. Нито дори да се оглежда. Какво можеше тогава? Да фотосинтезира.
Дървото пофотосинтезира малко, но скоро му доскуча. Взе да се чуди какво друго би могло да прави. Не можеше дори да си размърда листата, ако не дойдеше вятър. Сигурно можеше да сърба вода и минерали от почвата и да произвежда въглехидрати, но това му се стори даже още по-скучно и от фотосинтезирането.
Един синигер кацна в него и се разцвърча. Минаха няколко облака, които го засенчиха за кратко, после продължиха по пътя си. Върволица мравки тръгнаха за по-напряко през дънера му, но скоро се усетиха, че са объркали топологията и преместиха пътеката си другаде.
Слънцето взе да напича. Дървото ожадня. Смръкна малко вода от земята и се опита да въздъхне, но дори това не успя. Времето минаваше, дървото стоеше там, помръдваше, като повееше вятър, спаружваше от време на време по някое листо, ронеше кора, фотосинтезираше от немай-къде и се питаше:
За съдба на дърво ли мечтах?