автор: pastirka

Като дете обичам месец Май.
Хорото на живота ми повел е.
Зеленото му е отключен рай,
но ми се иска топъл, дързък, смел да е!

В тревите му да се изгубя пак,
по облаците с пръстче да рисувам.
С комшийския охранен котарак
любовни трели нощем да бълнувам.

А то... какво? В средата сме на Май,
пък аз с жилетки две съм се навлякла.
Изправя се като ерген, комай,
а после като старец ми прикляква.

Я дръж се мъжки, ставаш за резил! -
написах му и пратих есемеса.
Видях го снощи в кръчма – беше пил,
прегърнал (представи си!)... поетеса!

Настръхнал облак дойде, заваля,
божурите ми клюмнаха в уплаха.
Градушка мина, всичко тя помля...
Мечтите ми ли? Те не оживяха.

И днес пред компа смръщена клеча,
а буквите натискам с ледни пръсти.
Не мога с очила да различа
наляво ли, надясно Май се кръсти.