автор: izi9a

Нещо се пропука във сърцето.
Мислех,че това е от студа.
Някой влезе с леки стъпки
по пътеката до моята душа.
Смятах,че това е вече минало.
И че още дълго ще боли.
Ти докосна раните изстинали,
стопли ме.За миг ги заличи.

Нарисува ми цветя и пролет,
нощна яхта с трепетни платна.
Мога да обичам.Пак.Отново.
Щом те имам-мога да летя!