автор: Oldman

Като е със празна тиква,
човек с всичко свиква.
Няма дертове излишни,
няма мисли скришни.

Леко му е на душата.
Насън се не мята.
Той живей по правилата
и с пол’вин заплата.

Тъй живях и аз доскоро,
като доста хора.
Докато се пенсионирах,
бачках без умора.

И работех като улав,
не знаех почивка.
Пенсионираха ме зорлем,
щото аз не исках.

Та принудих се тогава,
за да се залисам,
взех, че стихове прописах,
белким се улисам.

Те така живея вече,
смених занаята,
демокрацията щом ми
дойде до главата.

Ще я карам още толкоз,
колко дал е Господ.
Ще се моля греховете
само да ми прόсти...

18.04.2025 г.