автор: snejenbor

Не всичко мигом се прощава....обидата верига е тежи.
Да....незачитането отшумява...претръпваш бавно.....но
кълни .. там.....в ляво....в мислите си
полудяваш ... все търсиш
отговор и те боли......

за времето в което там сте тичали.. във бащината
къща със любов и ни за миг не сте и мислили...
че този свят е тъй суров... и никой
никого не бръсне....брат
брат убива за имот.

Тече животът....счупен....продължава.. все още
си живея в своя свят... Да...розовите
очила не ги и свалам и през ноща
все търся пътя пряк.... над мерзост..завист
и обида...над злост......

омраза подлост ...Прям .....
кога....кога ли
ще прогледна ....
че все не виждам и съм сляп?