Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: dendom
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14195

Онлайн са:
Анонимни: 148
ХуЛитери: 3
Всичко: 151

Онлайн сега:
:: amadeus
:: Oldman
:: BoboDux

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2025 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПисмо
раздел: Преводи
автор: LATINKA-ZLATNA

Автор: Зоран Якимоски

не знаех за мълчанието
което като стълб растеше сред пейзажа
и заради което раненото небе
оставаше без сън
Автор: Зоран Якимоски

не знаех за мълчанието
което като стълб растеше сред пейзажа
и заради което раненото небе
оставаше без сън
не знаех за гнева
който разрушава всичко пред себе си –
като пролетен ручей препуска насреща,
носейки душите домовете държавите...
един владетел напразно притиснат за трона
викаше:
„аз съм Луи Шестнадесети, аз съм Луи Шестнадесети!!!”
подът под краката му ставаше син
а небето червено
не знаех за угасналата любов
въпреки че отдавна
никой не пише елегия в замъка Дуино
въпреки че думите бяха секнати и сепнати
та просторът до болка е озвучен
от недоизказаност


ЈАС НЕ ЗНАЕВ ЗА МОЛКОТ

Автор: Зоран Јакимоски

не знаев за молкот
што како столб растеше сред пејзажот
и заради кој ранетото небо
остануваше без сон
не знаев за гневот
што рушеше сé пред себе– како буица пролетна надоаѓаше
носејќи ги душите, домовите, државите...
еден владетел залудно беше приклештен за тронот
извикувајќи:
јас сум луј шеснаесетти, јас сум луј шеснаесетти!!!
подот под неговите нозе стануваше син
а небото црвено
не знаев за згаснатата љубов
иако веќе долго време
никој не пишуваше елегии во замокот дуино
иако зборовите беа секнати и сепнати
та просторот до болка беше озвучен
од недореченост



Б.а. Стихотворението е поместено в двуезичния ми преводен "Aлманах на съвременна македонска поезия" от македонски на български език, (2016).

Думи за автора:

ЗОРАН ЯКИМОСКИ

Зоран Якимоски е роден на 1.11.1968 г. във Велестово (Охрид, Р. Македония). Завършил е Филологическия факултет в Скопие. Автор е на шест поетични книги: „Граматика на поривите”, „Съвършена тишина”, „Неизречената дума”, „Божествено море”, „Влажна месечина” и „Няма нищо недостижимо”. Негови стихове са преведени на десетки чужди ези ци, а самият автор превежда от български и хърватски на македонски език. Представен е в редица антологии, публикувани в Македония и чужбина. Носител е на множество награди, а освен поезия периодично публикува и критика. Член е на Дружеството на писателите на Македония.


Публикувано от BlackCat на 14.04.2025 @ 21:07:27 



Сродни връзки

» Повече за
   Преводи

» Материали от
   LATINKA-ZLATNA

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

21.04.2025 год. / 11:49:29 часа

добави твой текст
"Писмо" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Писмо
от LATINKA-ZLATNA на 14.04.2025 @ 23:18:40
(Профил | Изпрати бележка)
Моля заглавието на стихотворението да се чете:

Аз не знаех за мълчанието – (Зоран Јакимоски, Република Северна Македонија)


Благодаря Ви предварително за проявеното разбиране!
Желая Ви светли празници!