Някой трупаха богатства.
Знам, натрупали са бол.
Ние пък, като сме прости,
трупахме холестерол.
Той бе нашето имане,
кътано за черни дни.
А накрая какво стана?
Той сърцето ни разби!
Съдовете ни запуши
и кръвта едва тече.
Тази пуста лакомия
сигурно ще ни затрие!
Да си прост, акъл не трябва.
Лесно се живей така:
- Шапка носиш на тояга
и подсвиркваш си с уста.
Някои така живеят
и да рàботят не смеят.
Други скъсват се да бачкат.
И така – до умирачка.
Хората са тъй различни.
Всеки си е башкà луд.
И не можеш ги описа:
- Туй е непомерен труд!
13.04.2025 г.