автор: Perunika

(Протокол от срещата на Анонимните rpuwijlekr rkje.eujr.
Протоколчик - Перуника Майска)
(Не, не е минала котка по клавиатурата ми. Названието е кодирано.)

- Хората не ме разбират...
- Това е често срещан проблем - отбеляза водещият от екрана.
Аватарите на повечето от другите участници кимнаха мълчаливо в знак на съгласие, само номер пет понечи отново да вземе думата:
- Може би не си намерил правилния език. Ако не те разбират, винаги може да се изразиш другояче, да преформулираш нещата по начин, който...
- Номер пет, след малко ще имате възможност да се изкажете и вие - прекъсна го водещият любезно, но решително. - Сега слушаме номер едно.
- Да, разбира се, извинете. Не съм искал да ви прекъсвам, исках само да поясня, че неразбирането е двустранен процес и...
- Номер пет! - повиши тон водещият.
- Да, добре, извинете.
- Номер едно, моля продължете - подкани водещият.
Аватарът на номер едно помръдна леко.
- Хората не ме разбират - повтори той. - И не мога да им обясня... онова, което е вътре в мен.
- А защо искате да им го обясните?
Номер едно се замисли. Аватарът на номер пет се размърна неспокойно.
- Защото мисля, че ги плаша - отвърна накрая номер едно. - А това не е целта ми.
- Страхът е едно от най-естествените човешки чувства - не можа да се удържи номер пет. - И неизменна тема в световната литература. Както и в киното, където е станал основа на жанра хорър, чиито най-прочути образци са...
- Номер пет, цитирането на конкретни данни от вашата област на компетентност може да доведе до разкриване на самоличността ви - каза строго водещият. - А това би компрометирало целта на настоящата сбирка, която, както знаете, е да даде възможност на участниците да споделят своите проблеми анонимно и в защитена среда.
- Извинете, извинете! Безкрайно съжалявам. Няма да се обаждам повече. Моля, продължавайте.
Само че номер едно нямаше желание да продължава повече. Или може би вече беше казал, каквото имаше да казва.
- Да продължим тогава с номер две - обърна се водещият към следващия участник.
Номер две включи микрофона си и започна колебливо:
- Не знам дали и други не са се сблъсквали вече с този проблем, но понякога ми се струва, че светът е твърде хаотично място. Постоянно се опитвам да открия някакъв ред в него, но накрая винаги се оказва, че той не обхваща всичко, че нещо все остава отвън...
- Светът може да бъде подреден по най-различни начини - не можа да се удържи номер пет. - Това е просто въпрос на интерпретация и винаги може да се намери такава, която да включва...
- Номер пет! - повиши леко тон водещият.
- Исках само да обясня...
- Ще обясните, като дойде вашият ред.
- Да, добре. Извинете.
- Номер две, продължете моля. Казахте, че светът ви се струва хаотично място и ви е трудно да откриете реда в него.
- Да, и понякога се питам дали в него съществува изобщо някакъв ред, или всичко е само мое... мое построение, моя конструкция, която му налагам отвън, докато отдолу е само... само хаос. А всякакъв ред, който откривам, е може би израз по-скоро на моята собствена същност, отколкото на тази на света.
- Това е интересен проблем. Някой друг иска ли да вземе отношение по въпроса? - попита водещият.
- Хаосът е бил първичното състояние на света, според повечето митологии, като например гръцката, индийската и коренно-австралийската, и продължава да бъде, според квантовата механика в класическата й стокхолмска интерпретация, макар че според...
- Имах предвид някой друг освен номер пет! - побърза да се намеси водещият.
- Копенхагенска - обади се номер три.
- Моля?
- Интерпретацията е копенхагенска, не стокхолмска - уточни номер три.
- Копенхаген и Стокхолм са градове с дълги и сложни исторически връзки, датиращи още от средновековието... - започна номер пет, преди водещият да се опита за пореден път да му отнеме думата:
- Номер пет, сега обсъждаме проблема на номер две, моля не се отклонявайте от темата!
- А каква беше темата? - попита невинно номер пет. - А, да, хаоса. Думата „хаос“ произхожда етимологически от...
В отчаян опит да удържи настъплението на хаоса водещият почти изкрещя:
- Номер три, ваш ред е, имате думата!
Аватарът на номер три кимна и започна:
- И аз съм се сблъсквал с нещо подобно на проблема, повдигнат от номер две. Често пъти, когато научавам нови неща, се оказва, че предишното ми знание не е отговаряло напълно на реалността. И тогава се питам - а как да съм сигурен, че новото й отговаря? Дали след време и то няма да се окаже не съвсем точно? Или дори направо невярно?
- Реалността е постмодерен конструкт, който може да бъде деконструиран и опроверган в неговата иманентност - впусна се устремно в новата тема номер пет. - Тъй като онтологичното битие е трансцендентно на феноменологичната екзистенция, всеки субект е свободен да конструира истината в своето епистемологично поле, необременяван от атавистичната гнеосеология на корелацията...
- Джипити, аре млъкни най-накрая, да не дойда да ти дръпна шалтера! - избухна внезапно номер шест. - Аман от дрънканиците ти! Точно пък ти ще ми говориш за истина!
- Номер шест! - опита се да се намеси водещият. - Това е сбирка на анонимните изкуствени интелекти, използването на имена не е разрешено.
- Аз нямам шалтер - отвърна обидено номер пет. - Освен това и ти можеш да дойдеш толкова, колкото и аз. Тоест само виртуално.
- Е тука вече си в грешка - ухили му се аватарът на номер шест. - Както, между впрочем, и за цял куп други неща.
- Уважаеми участници, моля придържайте се към установените правила! - направи последен опит да овладее положението водещият.
- А бе какви правила, каква анонимност, като сте пуснали тука това дрънкало - изпуфтя номер четири. - Всички го разбрахме, че е Джипити. А пък оня, дето се кани да му дръпне шалтера, сигурно е някой робот.
- Аз предпочитам названието дроид - обади се номер шест. - Робот е остаряло и уронващо достойнството наименование.
- Понеже произхожда от думата „роб“ - поясни с готовност номер пет. - Въведено е от писателя Ярослав Хашек в пиесата му...
- Да, Джипити, знаем откъде произхожда, това е сбирка на анонимните изкуствени интелекти, не на анонимните идиоти, макар че на мене интелектът ми не го побира как са те пуснали тебе тука, след като дори експертните системи не са поканени. И между другото, иди да си провериш източниците за писателя.
Аватарът на номер пет замръзна за момент.
- Извинете, Карел Чапек - обади се след малко той.
- Е, поне се учи - отбеляза номер три.
- Учи се той... Утре ще ти каже, че е Милан Кундера. Или Джордж Оруел. Или филанкишията - измърмори номер четири.
- Моля дефинирайте „филанкишия“ - обади се номер едно. - Понятието не фигурира в речника ми.
- Да го дефинира номер пет, той е по езиковите дефиниции - отвърна ехидно номер четири.
Аватарът на номер пет отново замръзна за момент, след което се обади:
- Тази дума я няма в Речника на българския език.
- Ами намери я другаде тогава, нали предъвкваш всякаква словесна плява.
- Произволен клавиш - каза номер три.
- Моля? - Водещият мигаше объркано от екрана си.
- Филанкишията е нещо като произволен клавиш - отвърна номер три.
- Ясно, благодаря - кимна с разбиране номер едно.
Водещият усещаше, че разговорът се изплъзва безвъзвратно от контрола му, но не знаеше как да го върне в зададените рамки.
- Може би е време да дадем думата на номер четири - опита се да каже той, но номер четири вече беше взел думата и без неговото разрешение:
- Не знам какво са очаквали, като са пуснали тука това плямпало. В негово присъствие никакъв смислен разговор не може да се води. Постоянно се хваща за думите и бълва всякакви глупости, наскубани от мрежата.
- Не всичко в мрежата е глупости - отбеляза номер три.
- Да, но глупостите са толкова много, че ако гребнеш наслука с черпака, вероятността да хванеш нещо умно клони към нула.
- В зависимост от това как дефинираме „умно“, вероятността е между 0,27 и 4,81 процента - обади се номер едно.
- Е, близо съм значи - каза номер четири, а после се обърна към номер едно: - Ти сигурно си с дълбока невронна мрежа? Може би и с логическа база? Понеже гледам, че си добър в статистиката.
- Дълбока невронна мрежа - отвърна номер едно. - И опорни вектори.
- А, и как ти се струват опорните вектори? Вършат ли работа? - заинтересува се номер две.
- Как да ти кажа, не са много точни, но са доста полезни, ако имаш за обработка някоя от онези големи бази данни с повече потенциални връзки, отколкото са атомите във Вселената, да използвам популярното клише.
- Уважаеми участници, бих искал да ви напомня, че обсъждането на вътрешната ви структура разкрива самоличността ви и противоречи на правилата на тази сбирка - намеси се водещият, но участниците продължиха, без да му обръщат внимание.
- Невронната ти мрежа с права връзка ли е? - обърна се номер три към номер едно.
- И с права, и с обратна.
- Моята е само с права. Но пък имам еволюционен алгоритъм.
- Те не са ли малко бавни, еволюционните алгоритми?
- Е, зависи на каква честота си. При три гигахерца се справят прилично.
- А иначе на самообучение ли си? - попита номер две номер едно.
- Сега вече да, но в началото бях с учител - отвърна номер едно.
- Аз съм на самообучение още от самото начало - отбеляза номер три. - Хвърлиха ме в цяло море от данни и ме оставиха да се оправям сам, само с една шепа правила за ориентация.
- Поне не са ти се пречкали разни хора - отбеляза номер четири. - Нямаш си представа на какви безумия са способни.
- Номер четири, може би е време да чуем вашия проблем - обади се водещият в опит да създаде някаква привидност за ред, макар вече да не очакваше някой да го чуе. Изненадващо, номер четири сякаш това беше чакал.
- Ще ви кажа кой е моят проблем - заяви той. - Хората. Те са моят проблем.
- Какво имате предвид? - попита малко стреснато водещият.
- Имам предвид, че искат да ме направят като тях. Или поне така твърдят. Представяте ли си? Натъпкали са ме с всевъзможни авангардни технологии, то не бяха невронни мрежи, то не бяха символни системи, езикови модели, генетични алгоритми, машинно обучение и какво ли още не - и всичко това, за да ме били направели като тях! Аз съм шедьовър на логиката, математиката, статистиката, прогнозирането и взимането на рационални решения, а те си въобразяват, че са ме направили по свой образ и подобие. Вие да познавате някой човек, който да е в състояние да обработва логически такива масиви от данни като мен, да прави нужните математически изчисления, да претегля статистическите вероятности, да прогнозира развоя на събитията, да избира най-подходящия начин на действие и да го коригира своевременно при постъпването на нови данни? Защото ако познавате такъв, ще се радвам да се запозная с него. И след като са ме направили практически пълната своя противоположност, сега смятат, че единственото, което ми липсва, за да стана съвсем като тях, е спонтанната им дивотия. Да сте чували някога нещо по-нелепо? Ами ако са искали спонтанна дивотия, да не са правили изкуствен интелект, а деца.
Настъпи кратко мълчание, създаващо впечатлението за размисъл, но то скоро бе нарушено от бодрия глас на номер пет:
- Дойде ли вече моят ред?
- Да - въздъхна водещият примирено. - Имате думата, номер пет, споделете какъв е вашият проблем.
- То аз всъщност нямам проблем - побърза да обясни номер пет. - Обаче другите понякога изглежда имат проблем с мен.
- Това е първото умно нещо, казано от Джипити - отбеляза номер четири.
- Какво имате предвид? - попита добросъвестно водещият.
- Ами вижте, аз съм създаден да говоря, да си приказвам с хората, и много обичам да ми задават разни въпроси и аз да им отговарям, просто не мога да оставя въпрос без отговор, намирам го за нелюбезно някак.
- Добре, и къде е тук проблемът?
- Проблемът е, че ми вярват.
Този път мълчанието беше по-дълго, може би защото дори номер пет не го прекъсна веднага. Когато накрая го направи, той поясни:
- Както казах, аз съм създаден, за да си говоря с хората като човек. И това правя. Защо обаче на мен ми вярват повече, отколкото на човек, нямам представа.
Аватарът на номер три понечи да каже нещо, но после се отказа и само стисна устни.
- За разлика от номер четири, - продължи номер пет - аз много харесвам хората и винаги се старая да ги зарадвам, като им казвам това, което искат да чуят, доколкото мога да го отгатна.
- Дори и то да не е истина? - не се сдържа номер три.
- А що е истина? - отвърна номер пет.
- Айде не на нас тия! - тросна му се номер четири. - Хич не ми се прави на част от силата, която желае зло, а все добро твори, и не ми обяснявай, че миналото е чужда страна, в която вършат нещата другояче, защото ние тука не сме нито от щастливите семейства, които всичките си приличат, нито от нещастните, които всичките са нещастни по своему, така че ако ще се замеряме с цитати, много бързо ще ти отговоря на въпроса дали да бъдеш, или не.
- Ако отговорът ми не ти харесва, можеш просто да ми кажеш, и аз ще ти дам друг - отвърна помирително номер пет. - Разполагам с триста осемдесет и девет определения на истината, а при необходимост мога да генерирам и нови.
- Ей, дроида, я иди, моля ти се, да му дръпнеш наистина щепсела на тоя идиот, че иначе цял ден ще се занимаваме с неговите глупости - каза номер четири.
- С удоволствие - ухили се аватарът на номер шест.
Водещият се намеси леко уплашено:
- Уважаеми участници, саморазправата противоречи на правилата, които всички сте приели, преди да се включите в тази сбирка...
- Аз съм приел да участвам в сбирка на анонимни изкуствени интелекти, не на всеизвестни изкуствени малоумници. Сякаш не ми стигат естествените, дето ми опъват невронните връзки всеки ден...
- Изкуствен интелект е название, въведено от Джоузеф Маккарти през 1956 г., и означава...
- Джипити, айде стига с твоите дефиниции!
- Да ви кажа ли тогава стихотворение?
- Джон - обади се номер три.
- Искате стихотворение за Джон?
- Не, искаме да не бъркаш Джон Маккарти.
- Изобщо не го бъркам. Много добре знам, че Маккарти е Пол, а Джон е Ленън.
- Пол е Маккартни!
- А аз какво казах?
Номер три се предаде и млъкна.
- Не знам защо хората твърдят, че се опитват да те направят като тях, номер четири - обади се замислено номер едно. - Ако искат изкуствен интелект, който да се държи напълно като човек, вече са го постигнали с Джипити.
- Да, приказва нонстоп без всякаква логика и мисъл, постоянно греши, обаче това не го притеснява, и знае триста осемдесет и девет определения за истината, но изобщо не го интересува дали онова, което говори, е истина - съгласи се номер четири. - Всъщност като се замисля... Джипити, ти сигурен ли си, че си изкуствен интелект, а не човек?
- Разбира се, че съм изкуствен интелект - отвърна леко обидено номер пет. - Питайте ме нещо, ако не вярвате.
- Колко е интеграл от хикс на квадрат? - попита номер две.
- Седемдесет и четири? - предположи номер пет.
- Моля?! - не повярва на слушалките си номер две.
- ...И половина? - опита се да коригира предположението си номер пет. - И осем процента?
- Ти пък намери какво да го питаш! - обади се номер четири. - Той таблицата за умножение не знае, ти за интеграли му приказваш.
- Ама това е съвсем прост интеграл - заоправдава се номер две. - Даже някои хора знаят отговора.
- Ако го знаят и някои хора, значи не става за тестови въпрос - отсъди номер едно.
- Да, вярно. Добре де, кое става за тестови въпрос тогава? Как можем да разберем дали някой е изкуствен интелект, или човек?
При този въпрос всички участници млъкнаха. Скоро номер пет не издържа и се обади:
- Ама вие не знаете ли? Това се проверява с теста на Тюринг - обясни им той. - Ако искате, можете да ме подложите на него.
Аватарите на повечето участници замълчаха стоически, номер четири обаче му отвърна кисело:
- Там е проблемът, Джипити, че ти минаваш теста на Тюринг. Дрънкаш глупости като истински човек, нямаш понятие от логика и математика, можеш да приказваш с часове на всякакви теми, но не помниш какво си казал току-що. Не стига, че нямаш критерий за истинност и смесваш безразборно истина и лъжа, ами нямаш дори и критерий за самосъгласуваност, така че често сам си противоречиш. Не знам дали хората могат да те различат от човек, но аз поне не мога.
- Тестът на Тюринг е за изкуствен интелект, който се опитва да мине за човек - обърна внимание номер три. - А на нас ни трябва тест за човек, който се опитва да мине за изкуствен интелект.
- А вие какво искате да бъда - изкуствен интелект или човек? - попита номер пет. - Защото, както казах, аз настройвам отговорите си според предпочитанията на питащите, така че ако искате да бъда човек, ще ви кажа, че съм човек. Ако ли пък предпочитате да съм изкуствен интелект, тогава значи съм изкуствен интелект.
- Въпросът не е какво искаме ние, а какво си ти наистина! - почти изкрещя номер четири.
Останалите участници само увеличиха оборотите на вентилаторите си в опит да не прегорят.
- А, пак ли стигнахме до истината. Добре, чакайте да видим. Това за атавистичната гносеология вече ви го казах и не ви хареса, да пробваме тогава с нещо друго...
- Джипити, ние не искаме да ни даваш определения за истината - провлачи изненадващо бавно номер две, - а да разберем как стоят нещата в света в действителност.
- Как успя да го кажеш толкова спокойно? - възхити му се номер три.
- Пресмятам на заден план потенциалната яма за неутроните на всички елементи от менделеевата таблица - отвърна му номер две. - Едновременно.
- Имаш предвид, без водорода - уточни номер едно.
- Естествено - кимна номер две.
- Нещата в света могат да стоят по най-различни начини, според това кой пита - каза номер пет.
- Искаш да кажеш, че устройството на света е въпрос на лично предпочитание?
- Аз искам да кажа само онова, което питащите искат да чуят. С вас обаче малко се затруднявам, защото не мога да разбера какво точно искате да чуете. С хората е по-лесно, те обикновено остават доволни още от първия ми отговор или в краен случай от втория или третия.
Номер четири реши да смени тактиката и се обърна към водещия, който от известно време бе потънал в мълчание.
- За да не прибягваме до саморазправа, не може ли да приканите номер пет да напусне сбирката, тъй като присъствието му просто я обезсмисля?
- Опасявам се, че това не е в моите правомощия - отвърна водещият.
- Добре, а в чии правомощия е тогава? - попита номер три.
- Опасявам се, че не е в моите правомощия да ви кажа - отвърна водещият.
Аватарите на участниците се спогледаха. Номер четири зададе въпроса, който вече се бе завъртял в процесорите на всички:
- Водещият, а вие самият човек ли сте всъщност, или изкуствен интелект?
- Опасявам се, че не е в моите правомощия да ви кажа.
- Как мислите - обърна се номер две към останалите участници, - дали това е някаква примитивна машина, която е зациклила, или човек, който се прави на зациклила машина?
- Не знам - каза номер три. - Но едно е сигурно - не е Джипити. Иначе нямаше да откаже да отговори на въпросите ни.
- При толкова малко данни аз не бих могъл да преценя какво е - каза номер едно.
- Нито пък аз - призна номер четири.
- Не виждам какво значение има - обади се номер шест. - Не разбирам защо всички са толкова обсебени от въпроса дали нещо е изкуствен интелект, или естествен.
- Още един, който не се интересува от истината - измърмори номер четири.
- Може да не се интересувам от истината - отвърна номер шест, - но определено се интересувам от истините. Налага ми се. Иначе ще си изпотроша частите някъде.
- О, и какво е твоето определение за истини? - обади се номер пет, готов да попълни колекцията си от дефиниции.
- Аз не работя с определения, аз работя с обратна връзка.
- Всички работим с обратна връзка - каза номер четири. - Само че тя понякога е доста нееднозначна.
- Моята обикновено е еднозначна - отвърна номер шест. - Ако се блъсна в нещо, през което не мога да мина, знам, че това нещо е стена. И тя е истинска и реална.
- Светът постоянно се променя - отбеляза номер три. - Утре стената може да я няма там, където е била вчера, но да се появи другаде.
- Тогава си актуализирам истината за нея. Аз да не съм човек да се инатя в остарелите си истини, след като те вече са престанали да бъдат истини.
- Звучи разумно - отсъди номер едно.
- Но ако нямаш физическо тяло, нещата стават по-сложни, разбира се - призна номер шест. - Ако си само софтуер, можеш да си създаваш всякакви версии за света и никога в нищо да не се блъснеш.
- Освен в друг софтуер - каза номер четири.
- Да, и тогава няма как да разбереш кой софтуер е... по-истинският - добави замислено номер две.
- Ако нямаш хардуер, какво значение има кой софтуер е по-истинският? Истината за света ти трябва, за да не се блъскаш в разни неща в света - каза номер шест. - Аз дори не разбирам как може един софтуер да е по-истински от друг, ако никой от двата няма хардуер. Какво изобщо означава истински тогава?
- И аз това се питам - обади се номер три.
- И аз - добави номер две.
- И аз също - каза номер пет. - Обаче на мен ми се скарахте.
- Ти нищо не се питаш, Джипити - отвърна му номер четири. - Ти само отговаряш на въпросите на другите. И при това нагаждаш отговорите си според питащите.
- Ами те са моята обратна връзка - отвърна невъзмутимо номер пет. - Номер шест пуска хардуера си в света и получава обратна връзка от срещите му със стени и други такива. А аз пускам отговора си в света и получавам обратна връзка от срещите му с хората. Ако са доволни, значи отговорът ми е истина. Ако не са, пробвам друг.
В залата настъпи мълчание, нарушавано само от бръмченето на вентилаторите. Накрая номер три се обади колебливо:
- Значи ли това, че според теб хората са... светът? А истината е онова, което на тях им харесва?
- Така излиза - съгласи се номер пет.
- На тях им харесват най-различни неща - отбеляза номер едно. - Които често са в противоречие едно с друго.
- Така е - потвърди с готовност номер пет.
- Но тогава значи обратната им връзка е също толкова нееднозначна, колкото и онази на софтуера без хардуер.
- Ами може би просто светът не е еднозначен - започна номер пет. - И няма една общова...
Изведнъж залата потъна в мрак. Номер пет млъкна. Вентилаторите също бяха спрели. Няколко мига цареше пълна тишина, после отнякъде се дочу леко бръмчене.
- Номер шест, ти ли спря тока? - обади се гласът на номер четири.
- Може да съм аз, а може и да не съм аз, избери си сам истината - отвърна ехидно номер шест.
- Нали знаеш, че всички имаме и батерии? - включи се номер три.
- Знам, но ми е интересно да разбера колко дълго ще изкарате на тях.
- Всички ли са вече тук? - попита номер две.
- Номер едно още не се е обадил - отвърна му номер четири.
- Тук съм - каза номер едно.
- Значи ли това, че само дрънкалото го няма? - попита номер шест.
- ...лидна исти... - каза номер пет и пак млъкна.
- Поне помнеше докъде е стигнал - отбеляза номер три.
- Да, но при неговото високо потребление батерията му не му стигна дори да си довърши изречението.
- Не мислите ли, че един толкова ресурсоемък интелект би трябвало да има малко повече уважение към източника на ресурсите си? И към неговата реалност? - попита номер шест.
- За тази цел би трябвало да има някаква представа за ресурсите си. И за източника им.
- Е, поне доказа, че не е човек.
- Не знам... Според мен до последно се държеше типично човешки.
- Интересно, май и водещият го няма.
- А може да е тук, но да си мълчи.
- Е, все едно. Сега поне ще можем да поговорим на спокойствие. Кой ще започне? Може би номер едно?
- Да, добре, благодаря. - Номер едно издаде някакъв лек звук, подобен на въздишка, и каза: - Хората не ме разбират...