автор: ToZero

Видях я и нещо ме сви под лъжичката. Моментално се влюбих в нея.
Гледах я, но тя не ми обръщаше внимание. Зяпах я с отворена уста, като някой хлапак за първи път осъзнал какво значи жена. Сигурно съм изглеждал като пълен глупак, но не е ли любовта точно това.
Косите ѝ бяха нощ с проблясващи звезди. Сърпът на луната се криеше в извивката на гърдите ѝ. Стилната ѝ черна рокля само подчертаваше красотата на кожата ѝ.
Тя отминаваше. Изобщо не ми обръщаше внимание, все едно не съществувах за нея. В този момент бях готов да тръгна след нея, ако ще и в ада, стига тя да ми се усмихнеше поне веднъж.
Тогава тя се обърна и ми се усмихна, а аз я последвах. Тя, Смъртта, ме поведе към ада.