автор: stanina

Безвъзвратно

Не мога все да се завръщам,
домът е вече само къща.
Догарят изгреви и залези
а мостовете от безброй порои
и земетресения безмилостно рушат
на никому ненужни спомени,

догарящи в огнището на миналото
наред с мечти, умрели безвъзмездно.
Сърцето в преглъщани сълзи се дави,
а светофарът на живота едноцветно
зациклил на зелено, като във филм
върви в посоката към края...

The End...