автор: snejenbor

Все питаш ме какво ли правя през тези дълги сиви нощи.
Мечти....крилати...тях рисувам и път да свети....като брошка.
Тревожа се за оня щъркел ...как в студ прекарал е нощта
април е ...топличко очакваме...а сняг?....Е....чашата преля!

За старите...самотни хора..за ужасите от войната
за гладните деца в Сахара...Защо???? Къде са ни правата?
Та този свят е полудял...овълчил се е все да трупа...
Подай ръка на някой тука....часовникът тиктака чука!

Че всичко тук е прах и вятър .. превзета гордост...суета
Дали живал си ти напразно...въпросът си задай сега?
Човек си ти.....да бъдеш факел във непрогледната тъма
надежда вяра и утеха --любов ... са малките неща!