автор: ivliter

На пролетта в средата,
на деня в средата,
в средата на живота,
съм пак на кръстопът.
И на където да погледна
пътеките на възел са се сплели.
Коя е вярната,
единствено възможната за мене,
аз как да разпозная?
Случайността предлага своя избор
с повдигнатите вежди на съдбата,
а тя понякога е безнадеждно сляпа.