Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: EmilyCarter
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14221

Онлайн са:
Анонимни: 817
ХуЛитери: 2
Всичко: 819

Онлайн сега:
:: marathon
:: diogen

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2025 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЦирк в цирка
раздел: Произведения за деца
автор: ina_krein

Докато се разхождаха в хубавия есенен следобед покрай голямата поляна до техния блок, Нора внезапно извика:
⸺ Пони!
⸺ А! – изненадано се обърна и Ники. – Пони!
На голямото зелено празно място работници разпъваха конструкцията на цирк, а съвсем близо до тротоара, по който вървяха, най-безгрижно пасеше малко пони – кафяво, с хубава лъскава опашка и мека като коприна грива.
Децата спряха до него с искрящи от вълнение очи.
⸺ Не го пипайте – предупреди ги майка им. – Може да го изплашите.
⸺ Мами, това е пони от цирка! – изгарящ от възбуда прошепна Ники. – Мислиш ли, че две деца и една майка могат да го изплашат.
Видял, че до кончето стоят хора, един от работниците се приближи.
⸺ Казва се Кари и много обича ябълки – засмя се той. – Ако имате, ще се радва да го почерпите.
Майката носеше в раничката ябълки за двете деца и веднага ги извади.
⸺ Измити са и са домашни – обясни тя. – Отгледала ги е в градината си нашата баба на село.
⸺ Охо, истинско лакомство – засмя се младият мъж и намигна на децата. – И аз не бих отказал една такава ябълка.
⸺ Само две са, съжалявам – повдигна рамена Нора и погледна човека извинително.
⸺ Утре ще почерпите и мен – засмя се непознатият. – Сега ще ви науча как се дава ябълка на пони.
Докато той им обясняваше, децата трепереха от вълнение. Такова нещо още не бяха правили и им се струваше, че това е най-прекрасното нещо на света. Кончето Кари кротко хрупаше с удоволствие ябълките и побутваше леко с глава децата, сякаш им казваше „Благодаря“.
⸺ Може ли следобед пак да дойдем? – попита Ники. – За следобедна закуска може да донесем… ⸺ и се почеса по главата.
⸺ Моркови – засмя се мъжът. – И не закъснявайте, защото Кари има тренировка.
Няколко дни децата с нетърпение ходеха всеки следобед на поляната и хранеха Кари, галеха я, а тя им се отплащаше с нежно побутване с глава. Децата я прегръщаха, говореха ѝ и я разхождаха под наблюдението на нейния дресьор.
⸺ От утре започват представленията, заповядайте – покани ги цирковият артист.
⸺ Непременно ще дойдем – обеща майка им.
⸺ Даже няколко пъти – доуточни Ники.
⸺ Ако имате добро поведение – завърши майка им и децата замълчаха.
Това беше трудно изпитание, но за да бъдат повече време с Кари, бяха готови на всичко.
На неделното представление залата беше пълна с деца и родители. Дойде и номерът с Кари. Тя излезе на арената с вплетени в гривата панделки и децата затаиха дъх. По-красиво конче в живота си не бяха виждали.
След прескачането на различни препятствия и танцуването на валс, треньорът на Кари обяви:
⸺ А сега имаме изненада за вас – ще пуснем Кари по манежа и пред когото спре, ще направи една обиколка с нея на арената.
Децата започнаха да викат кончето от всички страни, протягаха ръце, пълни с лакомства, но кончето бавно и сигурно се запъти към мястото, където седяха Ники и Нора – техните родители предвидливо бяха взели билети на първия ред, защото знаеха колко много децата обичат кафявото пони.
Кари спря пред Ники и Нора и двете деца скочиха да прегърнат понито.
⸺ Двамата ще ѝ дотежите – усмихна се треньорът на кончето.- Може да се качи само един.
Очите на Ники се напълниха със сълзи.
⸺ Мен ме е страх – заяви Нора и Ники се хвърли щастлив на врата на сестра си. Нейните очи също бяха пълни със сълзи, но той не го забеляза.
Кончето и момчето направиха една обиколка на сцената, а всички ръкопляскаха на смелото момче, което стоеше изправено на седлото и се усмихваше блажено.
Когато на другия ден следобед отидоха да занесат ябълка на Кари, треньорът каза на Нора:
⸺ Сега е твой ред да направиш една обиколка с Кари. Аз ще съм до теб през цялото време, не се бой.
Нора се усмихна и щастлива прегърна гривата на шоколадовото пони.
⸺ Аз и не се боя – отговори весело.
Направиха си снимки за спомен, а на следващия ден циркът замина за Сандански.

©автор - Илияна Каракочева (Ина Крейн)
из книгата за деца "Весели истории с Ники и Нора"
издателство "АртГраф" - 2025г.


Публикувано от BlackCat на 04.04.2025 @ 17:01:39 



Сродни връзки

» Повече за
   Произведения за деца

» Материали от
   ina_krein

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

Сълзите бяха дар
автор: LeoBedrosian
109 четения | оценка 5

показвания 60067
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Цирк в цирка" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.