автор: katbalu

Прасчо с Праска ще се женят
искат да навъдят челяд,
и един да са за друг
тя-съпруга, той съпруг.
Марко, попското магаре,
дойде за да ги венчае.
Опит имал във това,
знаел нужните слова
Мястото за сбор избра:
–Тук, край старата чешма
ще е приказно за бал,
пълно с локви е и кал!
Праска ахна с възхищение
и със танцово движение
цопна с токчета в калта
и доволно загрухтя.
Сватба, сватба ще се вдига,
де кой чул сега пристига,
девет гъски, стар петел,
три овци, един козел.
Всеки вика, тропа, кряка,
та дори и Баба Жаба,
чу от гьола и изскочи
глас креслив проточи.
Ревна Марко в тази врява:
–Тишинаааа, ще се венчава!
Тук сега ръка в ръка
ще се врича любовта.
И надянал очила
върху своята глава,
скрил под шапка две уши,
Марко думите реди:
–Праска Кочинова, ти
в радост, трудност и беди
вземаш ли за свой съпруг
Прасчо Горски, а не друг!
Праска кимна:
–Да, о, да!
Сто деца ще му родя!
Марко кимна вдъхновен:
–Прасчо, днес е твоя ден!
Вземаш ли ти за жена,
Праска Кочинова, а?
Прасчо квикна:
– Да, о да!
В къщи ще я отведа!
–В къщи ли? – изплака Праска.
Ти си бил с фалшива маска!
Не желая във гората
да си гледаме децата
там да зъзнат да студуват,
и без покрив да гладуват.
Ако искаш да съм твоя
идвай в кочината моя.
Свикнала съм на разкош,
спя във хубав дървен кош,
нямам грижа за храна,
ни за ток, ни за вода.
Прасчо рамене превил,
и опашчица подвил,
тръгнал тъжно към гората
бил най-влюбен в свободата.
– Щом удобства искаш ти,
по-добре не се жени,
в кочинката се върни
и ме забрави.
Минал месец, минал друг
Праска рони сълзи тук
тъпче се с храна, грухти,
тъжна е, уви.
Дойде зима. Застудя.
Сняг по двора наваля,
плъзнаха навред шейни
и петелът глас изви:
„В село Коледа дойде,
ще се коли днес прасе!
Тука имало едно,
най-охранено е то.”
Квикна Праска и заплака.
–Ах, какво, какво ме чака?
Затова ли ме поиха,
храниха и угоиха.
хората не ме ценят,
искат да ме изядат!
Тичай Петльо и търси,
моя Прасчо намери.
и кажи му, идвам днес
в неговия горски лес.

автор: Екатерина Митева
31.05.2021г.Варна