автор: osi4kata

Не си тръгвай все още, навън капят звезди
и луната е сърп и платина,
а нощта е притихнала в твойте тъмни очи
и е синя.
Не си тръгвай все още, ще направя кафе,
ще гадаем по чашата после,
ти си лудият ритъм на мойто сърце,
не гостенин.
Не си тръгвай изобщо. Тук при мен остани,
в моя свят. Остани и не питай
докога и защо ще припадат звезди
във очите ми.