автор: Oldman

Видях във мола
девойче мило.
Нещо да купи
беше решило.
Бе ученичка
с къса поличка,
блузка с якичка
и със елече,
каквото често
се носи вече.
В щанда за дрехи
то се въртеше.
Че търси нещо,
явно личеше.
Към продавача
дръзко изрече:
- Търся си дънки,
прави, без гънки,
с крачоли тесни,
та чак да стискат.
Такива искам!
И да са с дупки
на коленете.
И то на двете.
Със петна бели.
С яки тегели.
Последна мода!
И не се стискам,
скъпи ги искам!...

Чух го неволно.
Тъй често става.
И в мене мисли
се завъртяха:
Някакси странни
и непонятни,
съвсем излишни
и неприятни:
- Майка му стара!
Кой ги докара
днешните млади,
тъй да я карат?
- Със наркотици
да се надрусват.
Вместо закуска -
да се напушват.
Райски газ дишат,
вейпове пушат,
наш’те съвети
въобще не слушат.
Затуй пък с дупки
на коленете,
с татуировки
по раменете,
с дупки пробити
чак по ушите?!
Като дебили
поглед забили
в скъпи смартфони.
Слезли от клона,
тях ги вълнуват
само купони!
Съвсем изперка
младежта вече!
Те всичко знаят,
всичко им пречи.
Но само ако
стъпят накриво,
тяхната наглост
бързо се срива.
Тогаз играта
май загрубява
и неприятна
тутакси става.
По дяволите
всичко отива.
Нахалството им
бързо се свива.
Тогаз се тръшкат
те по земята.
И вой надават
до небесата.
Надутостта си
мигом забравят.
В ръцете наши
се те оставят.
На помощта ни
те се надяват:
- Родителите
да ги спасяват!...

И ние също
били сме млади,
но днес живота
ни изненада.
Днешните нрави
шашват направо!
Прогресът, знаем,
че се не спира.
Въпреки всичко,
аз не разбирам
днешните млади.
До мен не стигат
техните мисли,
ако изобщо
за нещо мислят.
Дали се радват
и се вълнуват,
или се просто
хитро преструват?
Искрени ли са,
или фалшиви?
Какво замислят,
или си мислят?...

- Все пак деца са.
Ще им простиме.
Още са млади,
ще поумнеят.
Истини много
ще проумеят.
С мисъл такава
ще заживеем:
- Ний сме безсилни
нещо да сторим,
с лоши привички
да се преборим.
К’вито – такива.
Да са ни живи!...

И тъй, в черупка
всеки се свива.
С съдбата някак
се примирява.
И надделява
мисъл такава:
- Добре че всички
дечица наши
не са такива!
Туй ни спасява,
успокоява.
Поне за кратко
сили ни дава.
Тъй по-спокойно
нощем ний спим.
Поне във нещо,
че не грешим...

Тук се предавам,
но продължавам:
- Двайсет години,
след като минат,
ний, вероятно
не ще сме живи,
за да ги видим
днешните млади,
как остаряват
и помъдряват.
Как постепенно
се те предават,
как кротки стават
и се снишават.

Младите нека
днес да си хвъркат.
Ще дойде време,
ще се побъркат.
Децата техни,
още от млади
ще ги затрупват
със изненади.
Човек старее.
По-млад не става,
а пък живота
си продължава:
Днешните млади
щом остареят,
различна песен
тогаз ще пеят.
Знаем наверно,
едно е верно:
- Младостта вечно
ще побеждава.
и с нови нрави
ще ни дарява.
Нервите наши
ще проверява,
ще ги опъва
и изтънява.
Това не спира.
То продължава.
Но както гледам,
установявам,
дори да кажем,
че съжалявам:
- С това се всеки
днес примирява.
Бял байрак вдига
и се предава...

24.03.2025 г.