автор: Oldman

Почне ли човек да сменя
органите си с метал,
или даже със пластмаса,
може да се пише вече
в категория „Взел-дал“.

Какво значи този термин,
младите ще ме попитат.
Значи „Изял съм си хляба“,
макар всичко и опитал.

Че изпил си куп лекарства
и във болници лежал,
краят идва неизбежно.
Как да не ти стане жал!

Колкото и да остава
да живееш в този свят,
дните ти са преброени
и те чака край познат.

Човек не живее вечно.
Всеки има свой лимит.
Че живота бил безкраен,
смятам, че е само мит.

А към края на живота
бързо времето тече.
Колкото човек старее,
по към края го влече.

Младите, ще разберете.
Има време, потърпете.
Ще ви дойде до главата.
Не сте вечни на Земята.

Само в приказка една,
и то само за деца,
неродената мома,
казват е живяла вечно...

Не е ясно колко взел си.
Сигурно е, че си дал:
Дал си младостта, мечтите,
все пак ти си поживял.

Някой взел е от живота
глътка въздух, късче хляб.
В нищета живял е, в бедност
и за радостите сляп.

А друг граби с пълни шепи.
Граби като невидял.
Сто живота той да има,
пак така би той живял

А не е ли и той смъртен?
Или смята се безсмъртен?
Защо тази лакомия?
От смъртта как ще се скрие?...

Виж, да вземам аз не искам.
Вече няма и какво.
Взел съм к’вото съм поискал.
Друго време е дошло.

Дойде време да раздавам
туй което съм събрал.
Друго и не ми остава.
Доста дълго съм живял.

Казват, вечна е душата.
Таз надежда ни крепи
да се борим със съдбата
до последните си дни.

Туй, че „Вечна е душата“
си е само залъгалка.
Помислете само малко:
Виждали ли сте душа,
и то жива при това?

Спомените за човека?
И те бързо избледняват.
Само подир два-три века,
съвсем бледи и те стават.

И все пак човек живее.
Чак дордето остарее
той се радва, преживява
малкото, що му остава.

Страда, колкото умее.
Люби, за деца милее.
Ей такъв е кръговрата,
скъпи ми сестри и братя...

24.03.2025 г.