автор: mig

Бях млада и хубава. Исках да кажа – на седемнадесет и влюбена. В Панчо! Той ми беше пръв и последен, и аз на него. Ами защото му взех страха, в началото. Ще ви разкажа.

Бяхме гаджета, беше онова далечно време, когато нямаше ни Интернет, ни мобилни, дори стационарните телефони не достигаха и общувахме основно с писма, пътуващи по три дена в една посока. Пишехме ги на обикновен кариран лист и ги поставяхме в мръсно бели пликове с печат „две стотинки“ вместо марка, и ние както всички останали. До момента, в който открих, че мога да купувам от Варненската филателия снежнобели или цветни пликове и дори листове за писма с картинка в горния ляв ъгъл. Да, но в Козлодуй нямало филателен магазин, и той, дето се вика, да не остане по-назад, много по-назад, решил че ще праща неговите в пликове за въздушна поща. Това, че са се смели пощальоните, не е проблем, смехът е здраве. Това, че пликовете „пар авион“ освен нежно сини бяха и напълно прозрачни – също, тъй като той не забравяше да постави писмото в допълнително листче. Не би било проблем и да ползва половин кариран лист, неизписаната част, ако върху нея не бяха останали части от букви или ако не бях допуснала, че това е част от думата „целувам“. Обаче аз не само допуснах, аз сравних и доказах на себе си, че прерязаните през средата думи са две и не други, ами „Целувам те“.
Ако ми се случи това сега, бих ослепяла от ревност, но тогава се сещах за много неща и то навреме.
Да, вероято тези две думи бяха последен ред от писмо, но то е останало все пак в чернова. щом е откъснато парче хартия. Но защо е преписвал писмото, той не ползва чернова; казва, че така се губи спонтанноста, пращал ми е писма със задраскани думи?
Сменил е съдържанието, споделил е нещо спонтанно и после е решил, че е по-добре да не ми го казва.Имало е съществена разлика между двете, навярно първото е било по-дълго, после е преписал част от него.
Ще си попитам аз!И попитах, ама как!
„В неделя вечер бях в стаята ти. Видях, че ми писа друго писмо, по-дълго. Защо не ми прати него, а го скъса на две. Скри нещо от мен. Какво и защо?“.
Странно ли е, че получих въпрос вместо отговор. „Кажи откъде знаеш всичко това защото иначе ще се побъркам.“
Ами то си беше за побъркване! Бяхме на 500 км един от друг. Аз бях във Варна, в пансиона на Френската, откъдето излизахме само за минути през следобедните часове и за нещо важно. А и той не можеше нито да дойде, нито дори да се обади по телефона. Работеше на Националния Младежки обект Първа Атомна в Козлодуй без почивен ден, телефони там имало само в кабинетите на шефовете, а при мен – само при директора и в портиерната.
Не можех да допусна да се побърка. Но не можех да му кажа и истината. И за да оставим настрана случая, написах:
„Моля те, не се побърквай. Извини ме, аз само ти разказах съня си. Сънувам понякога такива сънища.“
Но това - за моите сънища - имало ето такъв ефект. Отдавна сме женени, внуци имаме, но и до ден днешен той всяка вечер ми докладва, коя как го е погледнала, какво му е редложила и как ѝ е отказал, за инициатива от негова страна за грешна стъпка не може и да става дума.