автор: pc_indi

Стара максима е: „Ако Съдбата ти поднесе лимони, направи си лимонада“ и аз определено я отстоявам и ъпгрейдвам- и ятоди да ми донесе- на лимонада!
И не само. Кексове, торти, бисквити...бе, да става за ядене и преглъщане. Пък и тя какво да ги прави тия декари с лимони?! Пък са и полезви, пълни са с витамин Тц.
Та, на тоя принцип, на така любезно поднесените ми лимонени хернии на шийните прешлени, бързо им смених имената с по-добре звучащият евфемизъм: херинти. Само посветените в тая война знаят колко безмилостно жестока може да е и ако човек не излезе от себе си, и не събере всички възможни чувства за хумор и самоирония- от Удхаус до Марулка и Мечо в Тик Ток, и не ги пусне в един бидон да ферментират и вдигнат градуса, саблезъбите херинги ти оглозгват с небивал апетит плексуси, нерви, сухожилия и каквото докопат, и работата става...Лудхаус.
Да де, ама той Живота учудващо продължава и още по-учудващо- трябва да се ядеее! А това изисква готвене! Голямо приключение ми беше готвенето в острата им фаза. Сцената и действието са следните:
Целта е да реализирам супа „Топчета“. В легнало положение обмислям най- бързата и точна стратегия за работа в екип с херингите. Изпила съм обезболяващо и чакам ефект, и временно спокойствие, които не идват веднага, но все пак смело подкарвам влакчето на кошмарите в кухнята. С лява ръка на тила като за сиртаки, а всъщност- придобит предпазен жест, с който си внушавам, че държа не себе си, а Болката за врата и започвам „Операция супа „Топчета““
Дясната ръка е придобила гъвкавост и сръчност за самодостатъчност, и успявам да събера нужните зеленчуци., гевгир, нож, белачка и плик за обелките, след което, с цялото ансамбълче се бухвам в леглото, и подпряна на десетина декоративни възглавнички, обелвам една глава лук, два моркова, 3-4 средноголеми каргофа, изтърбушвам една червена чушка, като всяко обелено зеленчуче мятам в гевгира. Отново с лява ръка на тила, отнасям гевгира под чешмата и хубаво измивам и подготвям за екзекуцията обелените зеленчуци. Връщам се в леглото, или на дивана, поставям ги от едната си страна и в една мъдреща се върху корема ми купа, започвам да режа шокираните зеленчуци, като внимавам да не хвърчат твърде много парченца настрани и в купата да има повече, отколкото край мен.После педантично събирам и изхвърлям неуцелилите купата парченца.
Ако правя всичко това като нормалните хора- на дъска, рязането се придружава от подобаващи индиански танци, звуци, охкания, пъшкания, свистене през зъби, пеене и каканижене. Със задължителен музикален фон.
Вече нарязани, бухвам зеленчуците като една космическа забивка в тенджерата, за да се задушат под капак. Докато това става, по същия начин- с кайма от едната страна и поднос върху корема, започвам да търкалям топчета и да ги редя върху подноса. На задушените в това време зеленчуци доливам гореща вода. Да, разбира се, че с лява ръка на тила и кръшна индианска хореография се започва и пускането на топчета в тенджерата с врящите зеленчуци, като внимавам колкото се може всички да попаднат там, а не зад печката. Най-палавите неточни попадения после отиват за Батман и Робин- новото дворно, котешко попълнение.
И докато всичко се вари, следват минути на спокойно лежане, ръчкане в телефонче, тетрисче, или пеене на произволни песни:
„Ветроооовееее..гонят ме през... през ....Оххх..През какво ме гонеха тия хветрове, бе?! През някакви клади... Ми...явно съм им избягала... Unstoppable today, unstoppable today Unstoppable today, I"m unstoppable today.... Огин пламна в Рила планинааа..Огин пламна в Рилското небее... Дали ясен месец изтреяааа, или...супичката ми извреее...
Вълшебната ампула е подействала и скачам пъргаво да разджуркам застройката с кисело млекце и отстранен жълтък, за да не става на парцали. Пуснала съм преди това шепа фиде при готовите топки и зеленчуци. Докато застройката ври, накълцвам магданозче и го пускам в тотовата супичка. Слагам и сол на вкус.Лявата ръка пак е на тила, но вече някак нежно и елегантно...
Ей така се прави супа „Топчета“ с херинги, без херинги- от лежанка, с песни и танци на народите .Става много вкусна! И... скриваш лимоните на оная с лимонената плантация. Казват, че обичала смелите...Не знам колко съм смела, но на всичко се смея – Смешка и половина, И разчитам на това да обича смешките! И супа „Топчета“! Гореща! Wink