автор: idan1

Реката кротко си тече,
завихря се в ждрело живописно.
Влакът ловко
в извивките се мушва,
бусът с водата се надбягва.
От тунел в тунел,
ту "ден", ту "нощ",
след безсъние,
сънят ръка ни подава,
динамика, емоции
няма как да стане,
друго не остава...
отдаване на мечти
и природни красоти.