автор: Markoni55

Кът гледам днеска секи мажи:
с бои, със вину, даже и с кафе.
Ама ни смея ич да съ убаждъм
и си гледам рабутата, де.

Садя думати и художници утглеждам.
Какот съ фани – фсе ми е файда.
На есен, кату взема да пудреждам:
картини, тикви - сичку ей така!

Я, колко кулуритну! Ч и някък „хай” било,
екзестенциално, с привкус на модерн…
Ку беши баба, с неокастрено дърво
шеши да упредили стила – ма верну!

Пък язе кютам, ни съ фъргам - квот дадат
и к’воту със мерак късметя ми упредели.
Картините – ку можи да съ продадат,
пък тиквити и чесъна – за черни дни.

Модерну, страрувремску – тряб’а съ яде.
Светът на апетита съ върти и съ развива.
Изкуствуту, ни може секи да гу разбере,
Особено, аку ут глад, стумаха му съ свива.

Ама аку си подложиш нещо, по-така.
И аку гу пулееш с вину, къкту трябва.
Виднага ши усетиш, или след ден, след два,
че тъс картина одма тъ е грабнала.

И глей тугас кък тънку, тънку му набивам
мисълта, чи изборът му е върховен.
‘Щоту на практика съ получава сливане
ка физическия апетит с духовния.